Николай Райнов - Харун ал Рашид и съдията (Арабска приказка)

Живеел едно време в Багдад един търговец, който продавал стоки по най-големите градове на царството. Като всички търговци и той имал длъжници. Най-много му дължел един търговец от града Дамаск. Десетки пъти багдадчанинът си искал парите, но оня все обещавал да му ги прати, а не ги пращал. Най-сетне престанал дори и да му отговаря на писмата.

Загрижил се багдадският търговец.

„Жив ли е, или е умрял? — почнал да се запитва той. — Трябва да разбера това, защото ми дължи много пари, а и сума моя стока стои у него. Ще трябва да отида да видя какво може да се направи.“

Той привършил по-важните си работи и се приготвил за път. Всичко натъкмил, само едно го безпокояло още: не знаел кому да повери съкровищата си. Имал десет хиляди жълтици, много скъпоценни камъни и разни накити от злато, украсени с елмази, рубини, сапфири и други скъпи камъни. Кому да ги повери? Ако вземе със себе си ковчега, който бил много тежък, ще му пречи при пътуването, а може и разбойници да го нападнат и да му го задигнат. Роднини той нямал, па и верни приятели също.

Дълго мислил търговецът и най-сетне решил да отиде при съдията и да му предаде своите съкровища.

— Моля ти се — рекъл, — господин съдия, приеми да пазиш един ковчег с пари и скъпоценности, докато се върна от дълго пътуване. Много ще ти благодаря за услугата.

— Какво има в ковчега!

Търговецът му казал. Обещал да му остави и ключа. Но съдията помислил, па рекъл:

— Тая работа не е за мене. Ами ако пламне вкъщи пожар? Или ако стане земетръс? Всичко се случва. Как да ти заплатя после скъпоценностите? Ти знаеш, че не съм богат.

— Работата е по-лесна, отколкото я представяш — възразил търговецът. — Крадци няма никога да влязат в къщата на съдия: от това няма защо да се боиш. А земетръс и пожар могат да разрушат и моята къща. Ако стане нещо такова, няма да искам от тебе нищо: станалото — станало.

Търговецът толкова дълго и настойчиво увещавал съдията, че оня се съгласил. Приел ковчега и ключа.

Цели две години от търговеца не дошло никакво известие. Съдията си помислил, че е умрял или са го убили разбойници. И поради това сметнал, че може да разполага с повереното му съкровище като със свое. Почнал да харчи от жълтиците. Доста много похарчил. Но каква била изненадата му, когато един ден дошъл при него търговецът!

— Добър ден, господин съдия.

— Добър ден, непознат човече.

— Защо ме наричаш непознат? Наистина, аз се бавих цели две години, но ти не си с къса памет: мисля, че би познал човека и след двадесет години.

— А пък аз ти казвам, че те виждам за първи път. По каква работа си дошъл?

— Идвам за ковчега със скъпоценностите.

— Какъв ковчег каза?

— Оня, който ти бях дал, преди да тръгна за Дамаск.

— Никакъв ковчег не си ми давал. Повтарям ти, че те виждам за пръв път. Ако си дошъл да се шегуваш с мене, остави ме, че имам работа.

Търговецът разбрал, че съдията е присвоил съкровището му. Какво да прави? Решил да се оплаче на великия везир, който бил мъдър и справедлив човек.

Отишъл при него и му разказал всичко.

— Видя ли те някой, че даваш ковчега на съдията? — запитал го везирът.

— Никой не ме е видял. Сами бяхме. Мислех, че един съдия не може да бъде нечестен човек.

— Добре си мислил, но ако повикам съдията, той ще откаже, че си му поверил ковчег за пазене. И като няма свидетели, ти не можеш доказа с нищо, че си прав. Иди си сега! Ще видя какво може да се направи и ще те повикам.

Везирът отишъл при халифа Харун ал Рашид и му разправил всичко, което научил от търговеца. Мъдрият цар казал:

— Тая работа ще се нареди лесно. Стани приятел на съдията. Узнай къде му са слабите страни. Разбери от две години насам харчил ли е повече, отколкото може да спечели като съдия. Виж дали е скъперник, или славолюбив, или чревоугодник, или пък обича да играе на комар. После ми кажи.

След някое време великият везир се явил пред халифа и му доложил:

— О, слънце на правоверните. Голяма е твоята мъдрост наистина. Ти познаваш сърцата на хората. Ето що узнах. Съдията си е купил преди година голяма къща и чифлик. Има и три коня, каквито няма никой друг освен тебе. Толкова пари той не би могъл да спечели като съдия и след двадесет години работа. Но лаком не е: нито е пияница, нито — чревоугодник. И комар не играе. Ала е много властолюбив и обича да го хвалят.

— Добре — казал халифът. — Извикай сега търговеца.

Търговецът дошъл и паднал, та се поклонил на царя доземи.