Атанас Славов - Психопрограмираният

Обичаният Баюн, очакваният Баюн, влюбеният Баюн наистина беше пред входа и възторжено дърпаше верижката на звънеца. Отвътре беше изпълнен с тишина и спокойствие. Вече шести ден Предписанието мълчеше и не се опитваше да управлява действията му. Тази тишина го правеше щастлив. Даваше му възможност да чуе далечния звън в недрата на къщата, хлопването на вратата, бързите нетърпеливи стъпки, които можеха да бъдат само на Игис, неговата съпруга — майката на неговите бъдещи деца!

Когато тя отвори вратата и смутено застана в нейния правоъгълник, Баюн си каза, че си е дошъл у дома. Нежно я погали по рамото — знаеше, че не обича да се прегръщат на обществени места. Дръпна за верижката отново зазяпалия се фил Бу, който отдавна не беше извеждан на разходка и с възмущение следеше полета на една пеперуда. Така че пилотът трябваше да повлече гущера по стълбите към гостната, където го очакваха родителите на Игис.

— Лягай, Бу! — строго каза, Баюн, като посочи ъгъла. — Здравейте, господин Хоуфа. Как сте, маминко?

— Благодаря, Баюн-чи, прекрасно се чувствам! Ах, какъв изумителен фил. Какъв породист и колко е мил!

Бащата вдигна замъгления си от банкетни изчисления поглед.

— Да, Баюн, добър фил, изгодно ли го купихте?

— Съвсем изгодно, господин Хоуфа. Подариха ми го.

— Сядай де, Баюн-чи, нали вече може на „ти“? — весело забълбука госпожа Емалрин. — Ела, вече сме сложили масата, ти сигурно си гладен?

— Ама моля ви се — не особено твърдо заяви Баюн, тъй като наистина беше зверски гладен. Идваше направо от работа и едва беше намерил време да вземе Бу, защото Игис много искаше да го види.

— Нищо, нищо, ще хапнеш малко, да видиш как се готви в добро семейство, не е като в ергенска квартира…

Отчаян вик прекъсна домакинята. Във вика на Хоуфа бяха вложени толкова много чувства, че всички замръзнаха по местата си и образуваха следната скулптурна група: Баюн и госпожа Емалрин, извърнати в посока на вика и мъчещи се да разберат какво става. Господин Хоуфа, вперил отчаян поглед в зъбите на Бу, откъдето стърчи нещо бяло. И накрая Игис втренчена в лицето на баща си с ням въпрос: „Велика съдба, какво става?“

Баюн пръв разбра какво става. Филът, озовал се в нова обстановка и възмутен от изпуснатата пеперуда, беше решил да потренира в точна стрелба с език. Сега той дъвчеше листчето с банкетните изчисления и невинният му поглед питаше: „Нещо да се е случило?“

— Бу! — заплашително процеди Баюн.

— Нищо, Баюн, нищо момчето ми! — бързо заговори Емалрин. — Ах, палавник такъв! — това се отнасяше за фила. — Мирувай, че ще ядеш бой.

Господин Хоуфа понечи да изрази възмущение или нещо подобно, но скришом настъпен от съпругата си, само криво се усмихна.

Скоро инцидентът бе умело забравен. Бу, въдворен в ъгъла, с нестихващ интерес въртеше глава. Господин Хоуфа се зае с реставрация на сметките си, а мама Емалрин се отдаде на сервиране. Гостната се изпълни с фин коктейл от аромати и апетитно подрънкване на чинии. Това накара Баюн да прояви известна небрежност към очарованието на Игис и да наостри ухо към тези привлекателни звуци. За щастие съвсем скоро през открехнатата врата прозвуча:

— Заповядайте на масата, деца, да видите какво ще ви покаже мама Емалрин!

Показаното беше забележително не толкова с качеството си, колкото с количеството и актуалността си. Татко Хоуфа даде тон и гмурна лъжица в дълбоката чиния. Баюн незабавно последва примера му и го следва докато можеше. Десертните захарни пръчици бяха възхитителни. Умилостивен от доброто ядене, той си помисли, че не е лошо да предложи една на Бу. Незабелязано протегна ръка зад гърба си. Очакваше всеки момент пръчицата да изчезне от ръката му, отнесена от вездесъщия език на гущера. Нищо не последва. Огледа се — Бу не се виждаше никъде!

— Маминко, да сте виждали Бу?

Госпожа Хоуфа преглътна масивната хапка и понечи да отвърне нещо, но не успя. От горната стая, където бяха складирани предсватбените подаръци, се чу ясен звън на порцелан.

Последва бързо тичане, сблъсък на вратата, оглед на нанесените щети. Въпреки тяхната скромност — един от атлетите-вазички вече нямаше на какво да се подпира — Бу изяде боя. За целта Баюн употреби една дъска, като само веднъж леко се убоде в шиповете на опашката му. Затвориха фила в килера, пилотът му пожела да остане без дух и възбудата започна да спада.

— Все пак къде ще отидем? — шепнешком попита Баюн под акомпанимент на мелодично хъркане. Татко Хоуфа консумираше следобедния си сън.