Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Как така последният?

— През последните години връзката с Лета се поддържаше само чрез Роджър, но сега и това сметнаха за излишно.

Мажан помисли:

„Пълна изолация… Значи случайностите са изключени. В следващото издание на Пълния галактически справочник на Лоуел планетата Лета, или Сивата пустиня, няма да бъде упомената.“

— Меластър — каза Бааб Каспар, — след малко ще навлезем в изкривеното пространство.

— Да, да, време е да лягаме в пашкулите.

И двамата напуснаха овалната зала на звездолета.

— Благодаря, меластър — в коридора Бааб Каспар стисна ръката на аптекаря, — значи Бианка и…

— И Бианка, и меластра Каспар са живи и здрави и тъгуват по вас — отвърна му Нерсес Мажан.

— Значи не са ме забравили… — промълви Бааб Каспар и по набразденото му от доскоро незабележими бръчки лице потекоха сълзи.

Нерсес Мажан отвори очи и се огледа. Нестор, легнал в големия пашкул, се усмихваше. Стрелките на кварцовия часовник не бяха мръднали от мястото си. Кабината бе обляна с мека светлина. Нищо не се беше променило. Звездолетът сякаш не преминаваше през изкривеното пространство.

Нерсес Мажан излезе от пашкула си и с един скок се озова до металната маса, в чийто център стоеше флейтата с кадифения калъф.

Той взе флейтата и я доближи до устните си. Пръстите му затърсиха вълшебното копче.

— Почакай! — извика Нестор.

— Сега ще чуем флейтата, „чийто звук завинаги ще остане в паметта ни…“. Помниш ли, Нестор, бях ти разказвал за продавача от музикалния магазин. С това свършва кошмарът, който можеше да има и печален край. Представяш ли си, ако не бях успял да се измъкна от Клисурата? Тогава никакъв двойник не можеше да ни спаси и ние нямаше да можем да отлетим. Чуй, Нестор…

Нерсес Мажан зае позата на флейтист. Пръстите му вече бяха открили гладкото копче и той го натисна.

В същия миг в коридора се чуха тревожни стъпки.

Нерсес Мажан сне флейтата от устните си.

— Да не е станала авария? — попита той и изскочи от кабината подир Нестор.

— Почакайте!… Какво се е случило?… Авария ли стана? — попита Нерсес едного от бягащите, като го улови за ръката.

— Убийство!

Подът на коридора се разлюля под нозете на аптекаря. Той се облегна на стената, въздъхна дълбоко, изчака, докато се поуспокои, а сетне с бавни крачки се отправи в каюткомпанията. Там хората се тълпяха около креслото, в което малко преди това седеше той и разговаряше с Бааб Каспар.

Нерсес Мажан спря за миг и огледа навалицата. Вероятно повечето от тези хора също бяха направили последния си опит. От приемната на Сонт се бяха принудили да се върнат обратно и сега вече се бяха примирили с неизбежната съдба да се скитат като изгнаници в Космоса.

Проправяйки си път през тълпата, Мажан пристъпи до креслото и видя там сгърчен истинския кмет на Сонт. Бааб Каспар бе притиснал гръдта си с дясната си ръка и през пръстите му се сцеждаше кръв.

— Самоубил се е — каза някой, подритвайки падналия револвер.

— Може би са го убили — предположи друг. — Трябва да съобщим на полицията в Роджър.

— Нима не е ясно? — настоя първият. — След като е стрелял, револверът е паднал на пода и в същия момент той е притиснал ръка до гърдите си.

— Каква е тази суматоха, кому е нужна полиция? — Нерсес Мажан се опита да разпръсне тълпата. Хората започнаха да негодуват.

— Това не е убийство, нито пък самоубийство — намеси се Нерсес Мажан и повиши глас. — Не виждате ли, че в креслото няма никакъв труп? Никой не е умрял!… Чувате ли? Вие си мислите, че това е трупът на Бааб Каспар! Лъжете се! Забравете го! Кметът на Сонт — Бааб Каспар — в този миг е жив и здрав и си седи в кабинета. А това, което виждате, е илюзия и нищо повече…

В първия момент хората разтъркаха очи.

После се усмихнаха.

И всички с готовност се съгласиха, че неподвижният труп, застинал в неестествена поза в креслото, е само една илюзия и нищо повече.

© Карен Симонян

© 1987 Агоп Орманджиян, превод от арменски

Сканиране и разпознаване: Xesiona, 2008

Редакция: ultimat, 2008

Издание:

Карен Симонян. Планетата на двойниците

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна

Поредица: „Библиотека Галактика“ №85

Съветска — арменска, I издание

Съставител Агоп Мелконян

Преводач Агоп Орманджиян

Редактор Снежана Тодорова

Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата Текла Алексиева

Художествен редактор Иван Кенаров