Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Да, но всичко това води до застой — прекъсна го Мажан. — А после?

— После ли?… Работата не е само в застоя. И хората, които стоели на върха на обществената пирамида, започнали да се сдобиват с двойници. И тогава двойниците завладяха всичко. Те вече не позволяват на истинските хора, които навремето са напуснали планетата, да се завърнат. Така е, меластър… Това не е само една тъжна история, е трагедия. Всъщност истинската причина за това е безразличието.

Когато двамата се озоваха на малка поляна, мъжът каза:

— Ето, вече пристигнахме… Цялата Клисура е заселена, но всяка вечер се събираме ей там под ония скали и свободните жени си избират мъже… Погледнете насам, меластър!… Какво ви е?

Нерсес Мажан се закова на място запленен, в самозабрава. Не можеше да откъсне поглед от жената, легнала във високата трева. Изтегната неподвижно, тя бе сложила ръце под главата си и замислено, притворила очи, наблюдаваше синия небосвод, озарен от златистите лъчи. Стройното й бронзово тяло, налято с нежност, сякаш бе въплъщение на любовта и щедрото плодородие, на всичко в този тайнствен, необичаен остров на първичната природа, наречена Клисура.

По цялото й тяло проблясваха ситни капчици пот като прашинки.

Жената почувствува, че я гледат, и се обърна.

— Меластър — прошепна мъжът, побутвайки леко Нерсес Мажан по ръката.

— Да — отвърна аптекарят.

… Свечеряваше се.

На площадката, обградена от вековни дървета, с надвиснали над тях стръмни скали, гореше огън. Неговите огромни, червени пламъци сякаш се опитваха да подпалят небесната синева.

Нерсес Мажан седна недалеч от огъня и замислено се вгледа в игривите пламъци, от чиито отблясъци тъмните скали изглеждаха още по-мрачни и непристъпни. Насядалите край огъня жени и мъже бяха унесени в разговор и сякаш не забелязваха нищо около себе си. Говореха полугласно. От време на време някой ставаше и донасяше наръч съчки, за да поддържа огъня.

Нерсес Мажан седеше и мислеше, и колкото повече наблюдаваше тези хора, тъй упорито и твърдо спазващи своята община, толкова повече те започваха да му харесват. В живота си те се стремяха към висока цел. Предстоеше им да възродят човешкия род на планетата Лета.

Някой седна съвсем близо до аптекаря. Беше жена. Ослепен от ярките пламъци, Нерсес успя да разгледа само големите й черни очи, в които се отразяваше спускащата се нощ.

— Уморихте ли се, меластър? — със съчувствие го запита жената.

Като не намери какво да й отговори, той сви рамене.

— Или може би всичко това е необичайно за вас? Нищо… Ще свикнете… В първите дни всички новаци малко се смущават — жената се усмихна — и гледат захласнато само огъня.

— Всички ли? — попита Нерсес.

— Вие имате много време… Ще свикнете. И Клисурата ще ви се стори родина, както родното ви място.

„Родина?… Като Джузарока?…“

Нерсес Мажан поклати глава в знак на отрицание. Никога нищо не може да стане за него роден дом като Капутан, разпрострян сред вълнистите хълмове и безкрайните равнини, сините гори и широките реки. Този чудесен Капутан с небосвод, на който винаги грее ярко, весело слънце.

— Защо тъгувате, меластър? — попита жената и нежно погали с дългите си тънки пръсти Нерсес Мажан по лицето. — В целия свят няма да намерите такова приказно кътче, където хората с цялото си същество да са отдадени на природата.

— Така ли?… А нима отдаването на природата е най-важното нещо за човека?

— Разбира се — уверено рече жената и се отдръпна. — Ако не се отдаваме на природата, каква ще е съдбата на човешкия род? Хората ще изчезнат от лицето на света, оставяйки всичко на двойниците, които са загрижени само за себе си.

Нерсес Мажан със смътна тъга погледна младата жена, която бе убедена, че вече навсякъде се е установило господството на двойниците. И той не поиска да разруши нейната увереност. Та нали именно това бе твърдата вяра на жителите на Клисурата, благодарение на която те искаха да започнат всичко от самото начало, като прачовека…

— Ева — изрече Нерсес Мажан, — двойниците не ви ли пречат?

— Откъде знаете името ми?

— Тук всички сте Еви — усмихна се аптекарят.

— Харесвате ли ме, меластър?

Нерсес Мажан внимателно я изгледа.

— Може би… Да… Но сега вече това е без значение. Тези дни заминавам завинаги от Лета.

— Меластър — жената отново се разсмя. — Меластър, това е невъзможно!

— Тъй ли?… Та нали все пак някои заминават?

— Само при условие, че оставят тук своя двойник.