Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Един или двама двойници в повече или по-малко не е от значение за Лета. Рано или късно всички двойници ще излязат от строя. И ако вие им попречите да си сътрудничат с Варвукс, вероятно ще имате възможност да заселите Лета със здраво и пълноценно потомство.

— Меластър, ако свикнете с нашата Клисура, никога вече няма да пожелаете да си заминете. Ние живеем сред природата без всичко онова, което кара хората да отстъпят мястото си на двойниците. Когато е студено, греем се край огъня. Когато свърши храната, отиваме на лов. Не се боим от времето, защото не бързаме за никъде.

— Да — съгласи се аптекарят. — Вие наистина сте започнали всичко отначало. Върнали сте се в пещерите, за да можете отново да станете господари на планетата. Но, честно казано, все още не е имало случай хора, върнали се назад към пещерите, да станат владетели на планетата. Обикновено се случва обратното. Планетата се покорява от тези, които напускат пещерите и отправят поглед към звездите.

Огънят догаряше и гъстият лепкав мрак се спусна над тлеещите въгленчета, изпод които още просветваха пламъчета. Хората се разотидоха тихо и незабелязано. Само няколко души останаха край огъня. От време на време далечен детски плач раздираше нощната тишина.

Нерсес Мажан бавно се изправи. Той погледна голите мъже и жени, насядали край огъня, и изведнъж с ужас си помисли, че потомците на тези хора могат и да се окосмят, могат да загубят тайната на получаването на огъня, да надянат животински кожи, да се въоръжат с тояги и тогава тепърва ще трябва да се научат да говорят… И след хилядолетия хората ще спорят дали на тяхната планета е съществувала цивилизация.

Унесен в мислите си, Нерсес се спусна към реката и свърна по пътеката, водеща към полето.

Още няколко крачки — и той потъна в гъстата, лепкава тъма.

— Меластър…

Като чу познатия глас, Нерсес Мажан трепна и се обърна. От каюткомпанията на звездолета към него се приближаваше слабичък мъж, чието лице напомняше древна театрална маска.

— Меластър, вие… — човекът едва пое въздух. — Познавате ли ме?

— Бааб Каспар?

— Благодаря — рече той и скръсти ръце на гърдите си.

Звездолетът вече беше напуснал орбиталната станция на планетата и всеки миг щеше да се гмурне в изкривеното пространство.

— Още тогава, в приемната на Сонт, вие предсказахте всичко много точно — усмихна се Мажан. — Аз ви посетих и вие не ме познахте. Затова предадох писмото ви на Бианка.

— А Кушар?…

— Кушар навярно скита из Космоса като вас. — Нерсес Мажан се изправи, защото Бааб Каспар упорито не искаше да седне. — Но се срещнах с неговия двойник. Той е излязъл от строя.

— Меластър… — гласът на Бааб Каспар потрепера. — Казват, че двойниците излизат от строя в момента, когато загива истинският човек, чието копие са те.

— Суеверия! Повярвайте ми, че в моята аптека в Сонт срещнах двойника на Зенон Джабез. Същият този Джабез, който се самоуби във Еиланк.

— Наистина ли? Зенон Джабез се е самоубил?

— Да. Във Виланк. Но неговият двойник няма никакво намерение да излиза от строя. Така че вашият син е жив и здрав. Аз поне така мисля. Той няма нищо общо с двойниците, в това съм уверен.

— Вие наистина ли видяхте Зенон Джабез?

— Срещнах двойника му. И той се оплакваше, че женското бельо не се търси вече. Работата е в това, че жените постепенно напускат градовете и създават общини. Те са уверени, че ще родят истински пълноценни хора, които ще подновят човешкия род. За да се отличават от двойниците и за да се опознават по-добре, те ходят голи.

— Значи и Бианка…

— Бианка е чудесно момиче, меластър, и тя непременно ще отиде в някоя от тези общини. А вашата жена… Простете, меластър, но в общините приемат само млади хора. Според мен това е разумно.

— Благодаря, меластър…

Бааб Каспар се оттегли и аптекарят разбра, че разговорът им е приключил. Отново седна в креслото и си помисли, че вероятно Нестор приготвя пашкулите, в които трябва да легнат при преминаването си през изкривеното пространство.

— Меластър — човекът-маска отново се приближи нерешително до него. — Това бе последният ми опит да се върна в Сонт.

— Ясно! — кимна му Мажан. — И засега всички ваши опити ще завършват неуспешно, тъй като двойниците не позволяват по никакъв начин истинските хора да заемат местата им.

— Това бе моят последен опит и вече няма да имам друга възможност — въздъхна Бааб Каспар. Но аптекарят разбра, че той не е от онези, които лесно се предават. — Да, няма да имам, защото това е последният ми рейс за Роджър.