Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Не виждате ли, че и аз съм човек?

— Какво друго можете да бъдете? Може би кикен?…

— Шегувате се… — усмихна се мъжът. — Но аз можех да бъда и… — той млъкна смутен. — Вие чували ли сте за двойниците? — Мажан се опита да го заобиколи. — Не сте ли чували?

— Студено ми е.

— Ще свикнете… Ние вече свикнахме.

— Искате да кажете, че не сте сам?

— Разбира се. Да вървим.

— Но…

— Там — мъжът посочи платото, откъдето бе дошъл Мажан — наистина не ходят голи. За това има причини. А ние… ние не се нуждаем от дрехи. Така по-лесно се опознаваме взаимно. В противен случай откъде да знаеш дали под дрехите се крие човек или двойник? Виждам, че започвате да се съмнявате. А съмненията само могат да пречат на общественото развитие. Вие решихте да се окъпете тъкмо навреме, иначе сам трябваше да ви моля да се събличате. Това, че тук ходим без дрехи, винаги смущава новодошлите и по-специално жените, въпреки че и те добре знаят къде идват.

— И жени ли има тук?

— Да, жените са повече.

— И вие си мислите, че ще се покажа пред тях в този си вид? — възрази Мажан.

— Напразно усложнявате нещата — рече мъжът. — Жените няма да го сметнат за предизвикателство спрямо тях. Всичко е условно. Ако жителите на клисурата ви видят облечен, това ще бъде също толкова скандално, колкото ако тръгнете гол по улиците на Сонт или посетите гол семейството на кмета. Моля ви, не изоставайте, меластър!

— Дълго ли ще вървим?

— Не.

— Казаха ми, че трябва да направя откритие.

— Да… Вие ще откриете хора. Аптекарят кимна. — Странно ли е?

— Кое?

— Че ще преоткривате хората за себе си?

— Вероятно.

— Ако пожелаете, ще ви обясня… Там горе, в Сонт и въобще на Лета, живеят заедно и истински хора, и двойници. Двойниците постепенно изместват хората и много скоро на Лета, ако не смятаме жителите на Клисурата, няма да остане нито един истински човек. Мнозина обвиняват Варвукс… Но според мен, когато става дума за израждането на едно цяло общество, не е нужно виновникът за това да се търси далече. Хората сами са си виновни.

По тясното мостче над шумната река спътникът на Мажан го пропусна пред себе си. Мостчето бе дълго, безкрайно дълго и се люлееше. Прекосиха реката, без да проговорят. И когато стигнаха другия бряг, непознатият мъж продължи разговора:

— Агонията на Лета започна от момента, когато хората взеха да се грижат само за собствените си удоволствия и да живеят само за себе си.

— Ясно — рече Мажан.

— Нищо не ви е ясно. Някой някога е направил първата крачка.

— Кой? Как?

— Човекът, за да изживее пълно удоволствията, си намерил двойник, който трябвало да го замества както в семейството, така и в службата, и в обществените му задължения. А той, да речем, заминавал за Виланк… или за друга някоя планета, където можел да живее сам за себе си. Двойникът по принцип няма големи разходи за храна, за облекло, не чувствува нужда от жени… Напълно подходящ за случая. Освен това той изпраща спечелените пари на своя оригинал.

— Вие предполагате ли, или…

— Сега вече е ясно, че е станало точно тъй…

— Значи хората по своя воля са отстъпили мястото си на двойниците? — прекъсна го Нерсес.

— Точно така… И сега на цялата планета само тук-там можеш да намериш истински мъж.

— А жените?

— Те както винаги се оказаха по-трезви. Именно те създадоха тази община в Клисурата.

— Отдавна ли е започнало това отшелничество? Или може би бягство?

— Добре го казахте — бягство. В общината на Клисурата вече се ражда трето поколение.

— Тъжна история — отбеляза Нерсес Мажан.

— Тъжна ли? — спътникът му въздъхна. — Този катаклизъм никога не би настъпил, ако навремето не поощрявали създаването на двойници за лично удоволствие.

— Вероятно са били необходими?

— Ни най-малко. Вие не знаете и как са се развили нещата по-нататък. В началото двойниците заменяли само хората, които очаквали да получат от живота колкото се може повече радости и удоволствия, без да дават на обществото каквото и да било. Това дори било приятно за ония, които стоели на върха на обществената пирамида или близо до него и смятали, че останалите, които са в основата на пирамидата, са създадени не да я поддържат здраво, а само за главоболие. А с двойниците нямало такива неприятности. Години, десетилетия наред те играели ролята на машини, изпълнявайки всичко онова, което било програмирано при създаването им. И затова двойниците никога не противоречали на хората. Те винаги били доволни и до дълбока старост старателно изпълнявали задълженията си. На пръв поглед като че ли всичко било наред — доволни били и двете страни…