Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Да, да — полугласно рече Нерсес Мажан, отдръпвайки се от големия прозорец, — колко мрачно и потискащо щеше да е всичко тук, ако не бяха сонтските жени…

Той не бе направил и няколко крачки, когато отново спря. Вратата на кафенето се отвори и след облака топъл въздух се появи момичето. То се облегна на рамката на вратата и ласкаво се усмихна на аптекаря.

„Ние се разбираме един друг… Да, да, ние се разбираме…“

Бледите лъчи на изкуствената светлина, струящи от залата, очертаваха стройния, женствен силует на момичето.

С леко кимване то покани Мажан да влезе.

В салона бе топло, приятно и празно.

— Седни — каза момичето, пристъпвайки към своята маса в ъгъла на салона.

Нерсес Мажан побърза да приеме поканата, защото едва в този миг и в тази зала почувствува до каква степен е уморен и отпаднал след срещата със Зенон Джабез.

— Какво си загубил? — приятелски попита девойката, сякаш бяха стари познати.

Черните й прави коси тежко падаха по раменете, по гърдите и покриваха част от лицето й. Аптекарят виждаше само малката й брадичка, пухкавите устни, изваяния нос и очите, в които се четеше вродено лукавство и прикрита многообещаваща страст.

— Спри да търсиш! — рече момичето. — Ти вече намери загубеното.

— Аз нищо не търся — отвърна Нерсес.

— Казвам се Ева… Ти търсеше мен.

— Нима?…

— Не се опитвай да отричаш! Хората обикновено търсят онова, което го няма или което, изглежда, не съществува. Така ли е?

— Вероятно.

— И името ми не е от значение. Ако Ева не ти харесва, можеш да ме наричаш Астарат или Гретхен, Николет или Мариам, Дженавра или Лилит… По-важното е, че намери онова, което търсеше.

— Аз…

— Не се опитвай да отричаш!

— Според тебе какво съм намерил?

— Вратата.

— Вратата?

— Вратата, която е готова да се отвори пред тебе, ако ти си Али Баба.

— Виждам, че обичаш легендите — отбеляза Нерсес Мажан, — но аз утре заминавам за Роджър.

— До утре има още време. Уверен ли си, че ще успееш да си заминеш оттук?

— Според мен…

— Ясно. Значи утре няма да заминеш — и момичето придърпа стола си по-близо до Мажан. — Ти знаеш ли коя е била Ева? Ева е била майка. Майката на човешкия род. Вечната майка, която се преражда във всяка пълноценна жена. Защо си замислен, Нерсес?

— Искам да си припомня къде сме се срещали.

— Само тук… Преди малко.

Девойката придърпа стола си още по-близо до Мажан. Рязко тръсна глава и отметна нападалите по лицето си коси. Един миг… и Нерсес Мажан вече можеше да се вгледа в игривите й очи. Но почувствува, че и това ще го разочарова. Обикновено хората се стремят по всякакъв начин да прикриват лицата си с невидими маски. Дали и при нея тази маска не прикрива друга? Може би девойката върши всичко това нарочно, за да накара Нерсес да й повярва, а после нека той пак да си блъска главата и да разгадава новите тайни…

— За какво мислиш, Нерсес?

Аптекарят се усмихна.

— Сам не зная за какво.

— Така ли?

— По-скоро е трудно да кажа за какво.

— Страхувах се, че няма да мога да те срещна — рече Ева, Зенобия или Николет. — Когато дойдох в аптеката, при тебе вече имаше някой друг. Не желаех да се срещаме на улицата. Дойдох тук и реших да те изчакам.

Нерсес Мажан се намръщи.

— Бях уверена, че ще ме намериш.

— Съвсем случайно минах край кафенето.

— Естествено, че е случайно — съгласи се момичето. — На този свят всичко винаги се намира случайно, стига искрено да желаеш да го намериш. Поръчай си нещо, Нерсес.

Аптекарят недоволно погледна към сервитьора.

„Сезам, отвори се“ — спомни си той.

Но вратата беше залостена.

Вместо щракването на резето той чу гласа на момичето.

— Донеси там нещо, няма значение какво!

— Да, няма значение, все едно какво ще е — рече Мажан. Сервитьорът постави пред тях две чаши и мълчаливо се оттегли.

Аптекарят взе чашата си и огледа кафеникавата течност.

Какво да прави? Как да сложи край на този безсмислен, ненужен разговор. Девойката, разбира се, не бе нито Ева, нито Николет, нито Марта, нито пък Астарат. Тя беше обикновено създание. Умело бе прикрила лицето си с непроницаема маска, ала в замяна се бе постарала да изложи на показ прелестите на стройното си тяло. Всяко нейно движение се съпровождаше от предизвикателно потрепване на малките й, но твърди гърди под прозрачната рокля. Тя се смяташе за Ева. И вероятно желаеше Нерсес да бъде Адам. Опитваше се да замени традиционната ябълка с илюзията за някакви тайнствени двери.