Симеон Симов - Психонавтите

Игор и Фридман не отказаха предложеното кафе и веднага преминаха към същността на срещата.

— Разбрах, че много сте искали да ни видите, професоре — започна Фридман.

— Точно така — с леко смущение в гласа отвърна Крьонингер. — Имам намерение да ви предложа нещо, което съм убеден, че ще ви заинтересува.

— И какво е то, докторе? — леко недоверчиво попита Игор.

— Преди това, бих искал да се запозная с някои подробности около вашите експерименти.

— Ще се радваме, ако можем да ви кажем нещо повече от оповестеното до момента — с едва доловимо пренебрежение отговори Фридман.

— Не, не… Опасявам се, че не ме разбрахте. Не става дума за информацията, публикувана в научнопопулярните издания. Бих искал да чуя вашето лично мнение по някои въпроси.

— И какви са те? — попита Игор.

— Преди всичко искам да знам как се гарантира безопасността на двамата участници в опита, имайки предвид възможните пагубни последствия за психиката им.

— Както сигурно знаете — отвърна Фридман, — контактът между нервните им системи се осъществява посредством суперкомпютър, така че не се получава „сливане“ на съзнанията и телата им, в буквалния смисъл на думата. Взаимодействието се извършва във виртуалната среда на компютърната система, като в случай на евентуално възникване на какъвто и да било проблем, бързо и сигурно могат да се прекъснат връзките между донора и акцептора, без това да предизвика непоправими щети и за двамата.

— Предполагам, че самата система е достатъчно добре осигурена срещу енергийни и други видове сътресения.

— Преди сеанса тя извършва обстойна двукратна самопроверка, което се смята за достатъчна гаранция.

— Разбирам. Доколкото ми е известно, вашият екип смята, че един от най-важните аспекти в бъдещото развитие на психонавтиката ще бъде диагностиката и борбата срещу труднолечимите психични заболявания.

— Точно така — каза Фридман, — но това изисква много и добре подготвени специалисти, способни да боравят с този нов метод на терапия.

— Съгласен съм, но за начало могат да се използват обикновени психично устойчиви хора, чиито спомени относно образите и усещанията, получени при краткия директен обмен на информация с болния мозък, ще бъдат анализирани от специалисти.

— Вижте… — смутено започна Фридман. — Всъщност на сегашния етап изпитваме някои технически трудности, които могат да се изострят при присъствието на информация, продуцирана от психически неуравновесено съзнание. Просто поведението на цялата система може да стане непредвидимо.

— Значи признавате, че могат да възникнат сериозни проблеми, при евентуално попадане на един от участниците в стресово състояние?

— Да наистина — намеси се Игор, — но знаете как стои въпросът с това кой ще бъде първи…

— Да, известно ми е. И точно затова ви предлагам едно начинание, което може да ви се стори доста рисковано, но гарантира именно това.

— Слушаме ви.

— Става дума за едно събитие, което според нашите наблюдения се повтаря с изключителна точност през последните двадесет и две години. Това е периодичното увеличаване на случаите на нетипична шизофрения. Подложихме явлението на обстойно изследване, но за съжаление, без никакъв резултат. Като причина за появата на заболяването разгледахме и със сигурност изключихме дори такива въздействия като слънчевата активност, но това не ни помогна кой знае колко. Смятам, че взаимното ни сътрудничество по случая може да бъде от полза.

— Бих искал да разберете, че такова решение не зависи само от нашия екип… — започна да се оправдава Фридман.

— Знам, но мисля, че вече споменахте, колко важно е да бъдеш първи като поемеш риска на самостоятелната инициатива. Моля ви, дайте ми отговора си в следващите няколко дни.

Фридман вдигна поглед при почукването на вратата.

— Влезте, професор Крьонингер.

— Смятам, че хората ми са готови.

— Ние ще бъдем на линия след около четвърт час.

— Вървят ли проверките по сигурността? — с вече станалата си натрапчива резервираност попита Крьонингер.

— Но моля ви, професоре, тук все пак става дума за петминутен контакт. Искрено се съмнявам, че пациентът ще може „да направи нещо“ на психонавта ни — опита се да успокои него, а и себе си Фридман.

— Не бива да забравяме, че каквото и да се случи, то трябва да остане между тези стени.

— Вече се споразумяхме, че тази уговорка е във взаимен интерес, но не вярвам да се наложи да влезе в сила.