Симеон Симов - Ужасът

Отварянето на вратата към бетонната тераса усили глухия тътен и разкри мрачна еднообразна гледка. Почти черни стръмни скалисти склонове с върхове, губещи се в облаци изпълваха околността във всички посоки. Всичко, с изключение на малките, надаващи пронизителни писъци, зареяли се във вкамененото ниско небе сенки, бе замръзнало неподвижно. Пинкърсън пое дълбоко острия леден въздух, загледан нагоре. Това причини пристъп на ужасна кашлица, който го накара да се превие. Едва сега, насълзените му очи се спряха на човек, стоял незабелязано до момента край железните перила на площадката. Той му хвърли леко раздразнен поглед, издухвайки дима от цигарата си. Пинкърсън му кимна и направи няколко крачки към перилата. Той понечи да заговори непознатия, но само успя да изхрипти, преди дробовете му да се раздерат от нов спазъм. С рязко движение, стоящият до него хвърли цигарата в пропастта, обръщайки се към вратата. Пинкърсън отговори с неразбиращо вдигане на рамене на звука от затварянето й, докато изпращаше с поглед огънчето, което изчезна в дълбините на мъгливата бучаща бездна. След малко той самият понечи да запали, но часовникът му иззвъня и той с неохотна стъпка тръгна към вратата.

Събралата се малка група в залата, която бе по-скоро просторна стая, беше доста мълчалива. Разменяните от време на време реплики само правеха по-осезаема тишината, която съпътстваше вече тягостното очакване. Но ето, най-после този, когото изглежда, че чакаха влезе и седна на масата. Пинкърсън мислено се поздрави за правилното си предположение, зародило се при срещата му преди малко. Наистина се оказа той. Но защо всичко бе така засекретено и ръководителят на групата се представяше едва сега?

— Както някои от вас може би не знаят — започна седналият срещу Пинкърсън, — на всички нас са раздадени имена, които би трябвало да се употребяват при разговорите по време на работата ни. Още сега държа най-строго да ви предупредя, колко е важно стриктното им използване по всяко време. Това до голяма степен е защитна мярка за самите вас.

— И ако това не се нарича преиграване? — учудено усмихнат каза брадат мъжага с весели очички, който според дадения на Пинкърсън списък трябваше да се казва Войтех.

— Участието ви е доброволно, тъй че бъдете така любезен да не обсъждате мерките за сигурност — с нотка на суровост отговори така нареченият Пит и обръщайки се към останалите добави:

— И занапред искам да ви помоля да се въздържате от коментари, които не се отнасят до непосредствените ни задачи. А сега ще ви раздам копия от графика, който ще спазваме при престоя си тук.

Пинкърсън хвърли поглед на подадения му лист и погледна отегчено часовника си.

— Някакви въпроси? — попита на всеослушание Пит, но по пронизващия му поглед Пинкърсън разбра, че всъщност въпросът е отправен към него.

— Съвсем не! — рапортува той и леко подигравателно добави:

— Свободни ли сме сега?

— Както желаете — сухо каза Пит и се изправи.

— Едно на нула — прошепна един от седящите до Пинкърсън. На излизане Пит сякаш се сепна и обръщайки се към групата обяви:

— Утре започваме работа в определеното време. Добре би било никой да не закъснява още за първото събрание.

Това, около което се грееха, спокойно можеше да бъде наречено камина, хлебарска пещ или парно котле. В зависимост от разстоянието, на което се намираха от него, седящите или потръпваха от студа, идващ откъм гърбовете им, или започваха бавно да се сваряват. И в двата случая това бе повод за вопли на недоволство, които се смесваха с репликите от спорадичните разговори.

— Наивно си мислех, че съм дошъл да участвам в изследване на мозъчните функции, а изглежда станах жертва на опит за опознаване на човешката издръжливост — мрачно промърмори сякаш на себе си човекът, който трябваше да бъде наричан Филип.

— И защо изобщо, по дяволите, трябваше да идваме точно в тази изоставена кочина? — злостно добави друг потрепващ силует.

— А всъщност знае ли някой, поне приблизително, къде се намираме? — на свой ред попита Пинкърсън.

— Като имам предвид начина, по който ни докараха, не мисля, че… — понечи да отговори някой, но в този момент се чу глас зад гърбовете им:

— Намираме се в бивша метеорологична станция. Надморската височина е две хиляди и двеста метра и за съжаление това е всичко, което се полага да ви бъде известено — каза незабелязано влезлият Пит.