Дан Симънс: Кухият човек

Че едно дори нормално дете ще разруши съвършеното равновесие на отношенията му с Гейл.

Че ще трябва да я дели с бебето.

Че ще я загуби.

Че ще загуби себе си.

Треперенето започва отново и този път вкопчването в одеялото и пясъка не му помага. Има чувството, че всеки миг ще бъде отнесен от прилива на срама и ужаса. Гейл го прегръща, докато пристъпът отмине.

Гейл, скъпа. Толкова съжалявам.

Телепатичният й допир достига до глъбините на съзнанието му. Знам. Знам.

Заспиват там, в сянката на дюните; Джърнисавиен дебне скакалци, а вятърът шумоли из тревите. Джереми сънува и сънят му безпрепятствено се смесва с този на Гейл, и за пръв път у никого от двамата няма и капчица болка.

Събужда се в овощната градина в хладната привечер и се опитва да разговаря с Бог.

— Роби?

Шепне, но думите прозвучават високо във вечерната тишина. Роби? Там ли си?

Последната светлина си е отишла от хълма на изток; небето е безоблачно. Багрите се оттичат от света и всички предмети стават сивкави. Джереми мълчаливо поглежда към къщата, където Гейл приготвя вечерята под светлината на газената лампа в кухнята. Усеща нежния й телепатичен допир; тя слуша.

Роби? Чуваш ли ме? Искам да поговорим.

Внезапно откъм хамбара се разнася плясък на криле и той скача. Засмива се, поклаща глава, хваща се с две ръце за един нисък черешов клон и подпира брадичка върху тях. Покрай поточето се стъмнява и той вижда примигването на светулките. И всичко това е взето от спомените ни? От преживяното в света?

Тишината се нарушава единствено от жуженето на насекомите и тихия ромол на поточето. Първите звезди се показват между тъмните клони на дърветата.

— Роби — казва високо Джереми, — ако искаш да говориш с нас, добре си дошъл.

Това е вярно само отчасти, но той не се опитва да крие останалото, което го отрича. Нито големия въпрос, който лежи под всичките им мисли като земетръсна кухина: какво ще стане с хората, когато техният Бог Творец умре?

Остава в градината, докато съвсем се стъмнява; стои облегнат на клона, наблюдава появата на звездите и чака гласа, който не идва. Най-накрая Гейл го извиква и той отива да вечеря.

— Струва ми се — казва Гейл, щом довършват кафето си, — че знам защо Джейкъб се е самоубил.

Джереми внимателно оставя чашата си на масата и се съсредоточава в очакване мислите й да се оформят в думи.

— Според мен това има връзка с разговора между него и мен през нощта, когато вечеряхме в Дъргън Парк — казва Гейл. — Нощта, когато ни направи мозъчните изследвания.

Той си спомня вечерята и голяма част от разговора, но сверява спомените си с тези на Гейл.

Прескачане , изпраща тя.

— Какво прескачане?

Спомняш ли си, че Джейкъб и аз говорихме за „Звездите са крайната ми цел“ от Алфред Бестър?

Джереми не се сеща. Някаква фантастика?

Научна фантастика , по навик го поправя Гейл.

Мъчи се да си спомни. Да, имаше нещо такова. Вие и двамата си падахте по научната фантастика. Но какво е това „прескачане“? Не беше ли някаква телепортация от рода на „Хайде, Скоти, прехвърли ме!“?

Гейл отнася няколко чинии до мивката и ги изплаква. После се обляга на плота и скръства ръце.

— Не — отвръща със заплашителен тон тя, както винаги, когато стане дума за религия или научна фантастика. — Не беше „Хайде, Скоти, прехвърли ме!“. Разказва се за един човек, който сам-самичък се научил да се телепортира…

Под „телепортиране“ разбираш мигновеното преместване от място на място, така ли, момиче? Обаче трябва да знаеш, че това е нещо толкова невъзможно, колкото…

— Да, да — прекъсва го Гейл. — Бестър нарекъл собствената телепортация „прескачане“… но Джейкъб и аз всъщност не говорихме за самото телепортиране, а за това как писателят учил хората да го правят сами.

Той се обляга и отпива глътка кафе. Добре, слушам те.

— Ами имали лаборатория на някакъв астероид, където няколко учени проучват въпроса дали хората могат да се прехвърлят от място на място. Оказва се, че не могат…

Не може да бъде , изпраща Джереми, добавяйки образа на ухилена котка, какво ще кажеш да върнем науката в научната фантастика, а?

— Млъквай, Джери. Както и да е, опитите са неуспешни, но тогава избухва пожар или нещо такова в една от затворените секции на лабораторията и този техник просто се телепортира… прескача на безопасно място.