Дан Симънс - Кухият човек

Де да беше животът толкова прост. Опитва се да прикрие спомена за това как се катери по замръзналия труп, докато мис Морган идва към него с пушката и кучетата.

Гейл се съсредоточава.

— Идеята е, че повечето хора притежават способност за телепортиране, но само един на хиляда може да си служи с нея, и то само ако животът му е в голяма опасност. Учените започнали тези експерименти…

Джереми наблюдава експериментите. Боже мой. Значи опират зареден пистолет до слепоочието ти и обират спусъка, след като са ти обяснили, че телепортирането е единственият начин да се отървеш? Националната академия на науките може би ще има какво да каже по въпроса за тази методология, момиче.

Гейл разтърсва глава. Това, което обсъждахме с Джейкъб, Джери, бе, че някои неща възникват единствено в подобни гранични ситуации като тази. После той заговори за вероятностните вълни и дърветата на Еверет и аз загубих нишката. Но си го спомням, като каза, че то е нещо подобно на експеримента с двата процепа. Затова ми беше интересно, като говорехте на връщане във влака… за алтернативните реалности и тъй нататък…

Джереми се изправя толкова бързо, че столът му пада на пода. Той не забелязва.

— Господи, момиче, Джейкъб не се е самоубил просто от отчаяние. Искал е да прескочи.

Но ти твърдиш, че телепортирането е невъзможно.

— Не телепортирането… — Той тръгва напред-назад, потривайки бузата си. После рови в чекмеджето, изважда писалка, изправя стола, придърпва го до Гейл и започва да чертае по салфетката. — Помниш ли тази рисунка? Показах ти я веднага след като анализирах данните на Джейкъб.

Гейл поглежда драскулките, наподобяващи клони на дърво. Не, аз… о, да, онази теория за паралелните светове на някакъв математик. Вече съм ти казвала, че тя отдавна е описана в научната фантастика.

— Това не са паралелни светове — казва Джереми, докато продължава да рисува нови клони, — а вероятностни варианти, разработени от Хю Еверет през петдесетте години, за да даде по-рационално обяснение на Копенхагенската интерпретация. Виж, когато направиш експеримента с двата процепа от гледна точка на теорията на Еверет, според която парадоксите на квантовата механика не остават незасегнати, всички отделни елементи на наслагването на състоянията се подчиняват на вълновото уравнение, абсолютно независимо от актуалността на останалите елементи… — До дървото той изписва уравнения.

Аха! Почакай. По-полека. Мисли с думи.

Джереми оставя писалката и отново трие бузата си.

— Джейкъб често ми пишеше за своята теория за разклоняващата се действителност…

Нещо като твоите вероятностни вълни? Това, че всички ние сме сърфисти по гребена на една и съща вълна, тъй като мозъците ни разлагат една и съща челна вълна или нещо такова?

— Да. Това е моята интерпретация. Това е единствената теория, която обяснява защо всички тези различни холографски челни вълни… всички тези различни съзнания… виждат повече или по-малко една и съща действителност. С други думи — интересувам се защо всички ние виждаме как една и съща частица или вълна преминава през един и същ процеп. Но докато аз се интересувах от микрокосмоса, Джейкъб искаше да говорим за макрокосмоса…

Мойсей, Ганди, Исус и Нютон , предложи Гейл, подреждайки обърканите му мисли. Айнщайн и Фройд, и Буда.

— Да. — Джереми продължава разсеяно да пише уравнения върху салфетката. — Джейкъб смяташе, че в историята е имало няколко души — той ги наричаше абсолютно възприемчиви — чието вникване във физическите или моралните закони е било толкова дълбоко и могъщо, че са предизвикали промени във възгледите на цялото човечество.

Но ние знаем, че такива промени се причиняват от големи, нови идеи, Джери.

Не, момиче. Джейкъб не смяташе, че това са просто промени на гледната точка. Той беше убеден, че едно съзнание, способно да възприеме някаква важна промяна в реалността, би могло буквално да промени вселената… да накара физическите закони да се изменят така, че да съответствуват на новия светоглед.

Гейл се намръщва.

— Искаш да кажеш, че физиката на Нютон не е съществувала преди Нютон? Нито относителността преди Айнщайн? Нито истинската медитация преди Буда?

Нещо такова. Семената са били там, но цялостният план не е съществувал, преди някой велик ум да се е заел с изработването му…

Джереми изоставя езика, защото започва да вижда всичко в математически образи. Неопределени притегатели на Колмогоров, извиващи се като невероятно сложни оптически кабели, пренасящи съобщенията на хаоса, и малките резонансни островчета на класическата квазипериодична функция, сгушени като семенца във веществото на неколапсиралата вероятност.