Нищо. Девет месеца нищо; и още шест — същото.
Гейл и Джереми посещават други специалисти. Всеки път Джереми се отървава с по едно изследване на спермата, а на Гейл се налага да изтърпява нови и нови серии от тестове. Тя става истински експерт по отношение на това кога точно трябва да изпива ежедневната си доза от два литра вода, за да издържи ултразвуковия сеанс, без да подмокри болничния халат.
Изследванията все така не показват нищо. Гейл и Джереми продължават да опитват, като от време на време зарязват разписанията и пробите от страх да не разрушат съвсем спонтанността. Предлагат им възможност за изкуствено оплождане и те се съгласяват да я обмислят, но мълчаливо я отхвърлят още преди да са излезли от клиниката. Щом спермата и яйчниците са в ред, щом половата система на Гейл е в ред, то те биха предпочели да оставят нещата на случайността и природните закони.
Но природните закони не им помагат. През следващите пет години Гейл и Джереми продължават да мечтаят за деца, но престават да обсъждат въпроса. Дори самата мисъл за това по време на телепатичните им връзки ги потиска. Понякога, когато Гейл взима на ръце бебето на някои от приятелите им, Джереми се изумява от реакцията на Гейл при допира и мириса на бебето; сърцето й се къса от копнеж… той я разбира… но тя реагира и с цялото си тяло: гърдите й я заболяват, а утробата й започва да пулсира. Това е нещо непознато за Джереми и той се удивлява на факта, че двете форми на човешкото същество — мъжът и жената, — които обитават една и съща планета, говорят един и същ език и имат толкова общи неща, са в същото време така дълбоко и безнадеждно различни.
Гейл усеща желанието на Джереми за деца, но и опасенията му. Тя винаги е забелязвала откъслеци от безпокойство в съзнанието му: страх от вродени недостатъци, колебания при перспективата за появата на още едно сърце и съзнание в тяхното съвършено съзвездие от двама, примитивната ревност при мисълта, че някой или нещо ще му отнеме вниманието и нежността на Гейл.
Тя усеща всичко това, но го приема като естествените за всеки бъдещ баща тревоги. Но пропуска нещо важно.
Джереми се ужасява, като си представя, че може да му се роди дете с някакви недостатъци. В началото на цялата тая мъчителна история, когато бременността изглежда сигурна само след някакви си седмици или месеци, той лежи буден по цели нощи и преповтаря страховете си.
От краткия курс по генетични вероятности в колежа той знае какви са възможните резултати от претъркулването на генетичния зар: синдромът на Даун, хореята на Хънтигтън, болестта на Тай-Закс, хемофилия и други. Знае какво ги очаква още преди лекарят да е разговарял с тях за пръв път: един процент вероятност двойката да има дете със сериозно или фатално за живота му увреждане. На двайсетгодишна възраст шансовете Гейл да роди дете със синдрома на Даун са 1:2000, а рискът за някакво съществено хромозомно смущение — 1:526. Ако чакат Гейл да стане на трийсет и пет, шансовете за синдрома на Даун стават 1:300 и 1:179 по отношение на важните хромозомни отклонения. На четирийсетгодишна възраст кривата на вероятността се превръща в стръмен и хлъзгав склон: 1:100 за Даун и 1:63 за други сериозни заболявания.
Вероятността да им се роди умствено или физически недоразвито дете го кара да се смразява от ужас. Неизбежността детето да промени отношенията им с Гейл поражда не по-малък, макар и не толкова непосредствен ужас. Гейл е забелязала първото и не му е обърнала внимание; тя улавя само най-бледото отражение на страха на Джереми от второто. Той го крие от нея — и от себе си — доколкото може, като по време на телепатичното им общуване си служи с отклоняване потока на мислите си в друга посока и статично блокиране на мисловния си щит.
Това е една от двете тайни, които не разкрива на Гейл през целия им съвместен живот.
Другата тайна също е свързана с невъзможността им да имат деца. Само че тя е бомба със закъснител, която цъка между тях и под тях, готова да разруши всичко, което имат или се надяват някога да имат заедно.
Но Гейл умира преди втората тайна да бъде разкрита… преди той да я сподели и обезвреди бомбата.
Джереми все още я сънува.
Душата отърва Бремън.
Полицията имаше описанието на нападателя от Шестнайсета улица и претърсваше бордеите под моста на река Плат. Говореше се, че жертвата не е пострадала сериозно, но търговците по Шестнайсета улица вече от месеци се оплакваха от намножилите се напоследък просяци и скитници, обикалящи там през работно време. Нападението преля чашата и сега градските полицаи буквално преравяха копторите на бездомниците от Маркет стрийт надолу чак до латиноамериканските квартали на запад около Стоункътърс Роу по хълма над шосе 25, издирвайки младия скитник с руса коса, рошава брада и очила.
Читать дальше