Дан Симънс - Илион

— Нивото на течността бързо спада — извика на Харман той.

— Така или иначе ще ги прехвърлим по факса.

— Ще прехвърлиш по факса трупове със сини червеи в червата — каза му Деймън. — Трябва да се махаме оттук.

— Тъкмо това иска Калибан — възрази по-възрастният мъж. Деймън не виждаше контролния пулт. Крачеше навътре в най-задната редица резервоари, в мрачния ъгъл, където по-рано го беше страх да ходи. Пистолетът тежеше в ръката му. Той продължаваше да мести лъча на фенерчето от саркофаг на саркофаг.

Просперо монотонно каканижеше със старческия си глас:

— Млъкни, мама му стара! — изкрещя Деймън. — Чуваш ли ме, Харман?

— Да — потвърди старецът, прегърбен над контролния пулт. — Трябва да вървим, Деймън. Изгубихме тези последни двайсет и четирима. Нищо не можем да направим.

— Чуй ме , Харман! — Деймън стоеше зад резервоарите, неподвижно насочил лъча напред. — В този резервоар…

— Деймън, трябва да тръгваме! Електричеството е на изчерпване. Калибан го изключва.

Сякаш за да докаже правотата на Харман, холосферата избледня и Просперо изчезна. Резервоарните светлини угаснаха. Сиянието на виртуалния пулт започна да отслабва.

— Харман! — извика от сенките Деймън. — В този резервоар е Хана!

— Трябва да потърся Ахил и Хектор — каза Манмът на йониеца. — Ще те оставя тук на Хълма на трънените храсти.

— Естествено, защо не? Може боговете да ме вземат за сив камък и да не пуснат бомба отгоре ми. Но ще ми направиш ли две услуги?

— Разбира се.

— Първо, поддържай теснолъчевата връзка. Тук в мрака е доста самотно, когато не знам какво става. Особено когато остават само няколко минути до задействането на Устройството.

— Добре.

— Второ, би ли ме завързал? Този левитатор ми харесва, въпреки че проклет да съм, ако мога да проумея как работи, но не искам вятърът пак да ме отнесе в морето.

— Вече го направих — успокои го Манмът. — Завързал съм те за най-голямата скала на Могилата на бързата Мирина.

— Страхотно. Между другото, имаш ли представа коя е тази бърза Мирина и защо има могила точно край стените на Илион?

— Абсолютно никаква — отвърна по-дребният моравек, остави приятеля си и се затича на четири крака по Илионското поле към ахейския стан. Сновящите наоколо гърци го стрелкаха с любопитни погледи.

Не се наложи да претърсва брега, за да намери Ахил и Хектор. Двамата герои току-що бяха прекосили моста над рова и водеха своите вождове и две-три хиляди воини към бойното поле. Манмът реши да подходи официално и се изправи на задните си крака.

— Малка машино, къде е твоят господар, Дуейновият син? — попита Ахил.

На моравека му трябваше секунда, за да обработи въпроса.

— Хокънбери ли? — накрая се сети той. — На първо място, той не ми е господар. Никой не ми е господар и аз не съм човек. Второ, той отиде на Олимп да види какво кроят боговете. Каза, че скоро ще се върне.

Ахил широко се усмихна и белите му зъби лъснаха.

— Хубаво. Имаме нужда от сведения за врага.

— Долон обаче нямаше късмет — обади се Одисей, застанал между Хектор и Ахил. Диомед, който следваше героите, се засмя. Приамовият син се намръщи.

„Снощи Хектор пратил Долон на разузнаване, когато положението на гърците изглеждало неспасяемо — излъчи Орфу. Въпреки че вече разбираше гръцки и можеше да го говори, след като качи файла от приятеля си, йониецът продължаваше да превежда диалога. — Диомед и Одисей пленили Долон, когато отивали на среднощен набег, и после обещали на троянеца да го пощадят, разпитали го и накрая Диомед му отрязал главата. Мисля, че Диомед го спомена, защото още няма доверие на Хектор като съюзник и…“

— Чакай — прекъсна го Манмът, като забрави да използва теснолъчевия канал, и превключи честотата. „Трябва да се съсредоточа тук“. Смяташе, че го бива да изпълнява едновременно по няколко задачи като всички други моравеки, ала урокът по история на Орфу пречеше на концентрацията му.

— Какво каза? — попита Хектор. Троянският герой беше мрачен. Манмът си спомни, че майка му и природената му сестра съвсем наскоро са загинали при въздушната бомбардировка, макар да не бе сигурен, че Хектор го е научил. Може просто да беше в лошо настроение.