Дан Симънс - Илион

Харман се засмя.

— Какво има? — Деймън тръгна обратно към виртуалния пулт, където холосферата позволяваше на Просперо да стои изправен. Навсякъде по пода бяха пръснати части и парчета от слуги, почти като под людоедската маса в сенките.

— Трябва скоро да се махнем оттук — напомни Харман и разтърка кръвясалите си очи. — Започвам да откривам смисъл в думите на чудовището.

— Просперо. — Деймън местеше очи от сянка на сянка в гората от меко сияещи резервоари. — Кой или какво е този Сетебос, когото Калибан все споменава?

— Богът на майката на Калибан — отвърна магът.

— А ти каза, че майката на Калибан също е някъде там. — Младият мъж хвана пистолета в една ръка и с другата разтърка очи. Булаторията му изглеждаше замъглена — само отчасти заради вдигащата се пара от течния кислород.

— Да, Сикоракса още е жива — потвърди Просперо. — Но не е на този остров. Вече не е на този остров.

— А този Сетебос?

— Врагът на Тишината — каза магът. — Като своите двама богомолци, зло изчадие, що миг изгоден чака и захапва.

Над пулта се разнесе сигнал. Харман задейства виртуалните регулатори. Още трима излекувани — всъщност почти излекувани — бяха прехвърлени по факса. Оставаха трийсет и петима.

— Откъде е дошъл този Сетебос? — попита той.

— Докаран е от мрака заедно с войниксите и други неща — отвърна Просперо. — Малка грешка.

— Одисей влиза ли в тези други неща, докарани от мрака? — обади се Деймън.

Магът се засмя.

— О, не. Този клетник беше пратен тук от проклятие, от онзи кръстопът, където избягаха повечето постчовеци. Одисей е изгубен във времето, принуден да се скита по-дълго от злата жена, която ми е известна като Церера, но която Одисей познава — във всеки смисъл на думата — като Цирцея.

— Не разбирам — рече Харман. — Сави е открила Одисей съвсем наскоро да спи в една от нейните криоясли.

— Вярно е, но също е лъжа. Сави знаеше за пътешествието на Одисей и къде иска да отиде той. И го използва, както той използва нея.

— Но нали Одисей е ахеец от торинската драма? — недоумяваше Деймън.

— И да, и не — по своя влудяващ начин отговори Просперо. — Драмата показва време и история, които са раздвоени. Този Одисей е от едно разклонение, да. Той не е онзи Одисей от цялата история, не.

— Още не си ни казал кой е Сетебос — напомни Харман. Вече не издържаше. Оставаха само двайсет и деветима. Имаше двайсет минути до момента, когато трябваше да се насочат към аероскутера. Линейният ускорител се виждаше през прозореца и без увеличение. Космическата дупка представляваше сфера от местеща се светлина и мрак.

— Сетебос е бог, чийто отличителен белег е чистата деспотична власт — отвърна Просперо. — Той убива, когато му скимне. Пощадява по същия начин. Изтребва огромни множества, но без система и план. Той е бог от единайсети септември. Бог от Аушвиц.

— Моля? — не разбра Деймън.

— Няма значение — рече магът.

— И също, той харесва туй, що Му изнася — изсъска от мрака до людоедската маса Калибан. — Да, обича той онуй, което е добро за него, но защо? Че иначе добро не получава.

— По дяволите! — изрева Деймън. — Ще намеря тази гадина! — Насочи напред пистолета и заплува към мрака. Още пет човешки тела бяха прехвърлени и резервоарите им с плисък се изпразниха. Оставаха още двайсет и четири.

Телата лежаха по пода, по масата, части от тела бяха струпани върху стола. Деймън държеше фенерчето на Сави в лявата си ръка, пистолета — в дясната, нахлузил маската и очилата за нощно виждане, ала въпреки това не забелязваше нищо в мрака.

— Деймън! — извика Харман.

— След малко. — Деймън чакаше, използваше себе си за примамка. Искаше Калибан да се нахвърли върху него. В пистолета имаше пет иглени заряда и той знаеше от собствен опит, че ако задържи спусъка натиснат, ще изпразни пълнителя. Можеше да прати пет хиляди кристални стрелички кръвожадната гадина, ако…

— Деймън!

— Виждаш ли Калибан? — извика той.

— Не — отвърна спътникът му. — Нещо по-лошо.

Младият мъж чу рева на кислородните клапи и тихите сирени. Нещо ставаше с резервоарите. Харман посочи мигащите в червено виртуални лампи.

— Резервоарите се изпразват преди да бъдат излекувани последните тела.

— Калибан е открил начин да прекъсне хранителния поток някъде извън булаторията — съобщи Просперо. — Тези двайсет и четирима мъже и жени са мъртви.

— По дяволите! — изрева Харман и удари с юмрук по стената.

Деймън навлезе в гората от изпразващи се резервоари, като ги осветяваше с фенерчето.