Дан Симънс - Илион

Атина, която също трепери и е нестабилна, зяпва разсечените си гърди и окървавения си корем, вдига десница и изстрелва лъч кохерентна енергия, който би трябвало да превърне черепа на Ахил в плазма, обаче ахеецът се навежда със свръхестествена бързина — неговата ДНК е наноклетъчно обогатена от самите богове — и замахва с меча си към краката на богинята, докато стената зад гърба му избухва в пламъци. Атина левитира — издига се и увисва над пода, — обаче не и преди Ахиловият меч да премине през божествените мускули и кост и левият й крак да се залюлее на две части.

Тоя път крясъкът е непоносим и аз за миг изгубвам съзнание, ала не и преди да видя музата, ужаса на моите дни, толкова паникьосана, че забравя за способността си да се телепортира и просто избягва от стаята, следвана по петите от петте троянки с кинжали в ръце.

След няколко секунди идвам на себе си. Ахил ме разтърсва.

— Избягаха — изсумтява той. — Говняните страхливци избягаха на Олимп. Заведи ни там, Хокънбери. — Пелеевият син ме изправя с една ръка, като ме държи за ремъка на нагръдника ми, пак ме разтърсва и опира позлатения от божествена кръв връх на меча си под брадичката ми. — Веднага!

Ясно ми е, че съпротивата означава смърт — очите на Ахил са безумни, зениците му са свити и са се превърнали в черни точици — обаче в тоя момент Хектор го хваща за ръката и я натиска надолу, докато не стъпвам на пода. Ахил ме пуска, обръща се към новия си троянски съюзник и за миг съм сигурен, че Съдбата все пак ще се наложи — че бързоногият мъжеубиец ще посече Хектор още сега.

— Другарю — казва Хектор. — Противнико на безпощадните богове!

Ахил спира устрема си.

— Изслушай ме! — продължава троянецът. — Нашето общо желание е да последваме ранените богове на Олимп и там да загинем в славен двубой в опит да победим самия Зевс.

Безумното изражение на Ахил не се променя. От очите му се виждат почти само белтъците. Обаче го слуша. Макар и с половин ухо.

— Но нашата славна смърт сега ще означава гибелта на хората ни — продължава Хектор. — За да отмъстим, трябва да съберем войските си, да обсадим Олимп и да свалим всички богове. Погрижи се за хората си, Ахиле!

Мъжеубиецът примигва и се обръща към мен.

— Ти — изсумтява той. — Можеш ли да ме пренесеш с магията си в ахейския стан?

— Да — отвръщам с треперлив глас. Виждам Елена и другите троянки да се връщат в детската стая. Кинжалите им не са позлатени с божествена кръв. Явно музата се е измъкнала.

Ахил поглежда Хектор.

— Говори с хората си. Убий всеки вожд, който се съпротивлява на волята ти. Аз ще сторя същото с моите аргивци и ще те чакам след три часа на оня остър хребет, дето се издига над Илион — нали го знаеш? Местните му викат Хълм на трънените храсти. Боговете и ахейците го наричат Могилата на бързата амазонка Мирина.

— Знам го — потвърждава Хектор. — Доведи дванайсет от любимите си вождове на тоя съвет, Ахиле, ала остави войската си на половин хвърлей камък, докато не се договорим за стратегията.

Ахил се озъбва в нещо, което може да е ръмжене или усмивка.

— Нямаш ли ми доверие, сине Приамов?

— Нашите сърца са слети в безграничен гняв и бездънна скръб — отвръща Хектор. — Ти скърбиш за Патрокъл, аз за сина си. В момента сме братя по лудост, ала за три часа пламъците ще се поохладят. А с теб е най-ловкият тактик на света, Одисей, от чието хитроумие се боят всички троянци. Нима ще узная, ако Лаертовият син те посъветва да ме предадеш?

Ахил нетърпеливо поклаща глава.

— Тогава нека е след два часа. Ще доведа най-верните си вождове. И всеки ахеец, който не ме последва във войната срещу боговете, до залез-слънце ще е в сенките на Хадес.

Той се отдръпва от Хектор и толкова силно ме стиска за лакътя, че едва не извиквам.

— Заведи ме в стана ми, Хокънбери.

Припряно завъртам телепортаторния медальон.

Вятърът е отвял левитиращия Орфу на четиристотин метра от мястото, където го бях оставил, между два дълги черни ахейски кораба. Налага се да оставя Ахил и неговите водачи, за да взема Устройството. Искам въже от наблюдаващите ме гърци, увивам го около един от левитаторните ремъци и изтеглям напуканата и пробита коруба от водата пред зяпналите ме герои на „Илиада“.

В ахейския стан явно е имало спор. Диомед съобщава на Ахил, че половината му хора подготвят корабите си за отплаване, докато другата половина продължава да се готви за смърт. Идеята да окажат съпротива на боговете и дори да ги нападнат е не само безумна, но и богохулствена за повечето от тия хора, които са виждали олимпийците в действие. Самият Диомед е готов да се противопостави на Ахил.