Дан Симънс - Илион

— Кой е създал това чудовище? Определено не Бог — промълви Деймън.

Странните прозрачни уши на Калибан потрепнаха.

— Сикоракса ме е създала, мойта майка, човече смъртно. Просперо, немий роб на Тишината, сам Се е направил роб на роба. Ала Сетебос, многоръкият като сепия, сътворявайки Се, убоял Се е от туй, що сторил е, поглежда Той нагоре и вижда, че не може да се възвиси до туй, що мирно и щастливо е в живота, и този свят-играчка сътворява, подражавайки на Ония хубави неща.

— „Този свят-играчка“ — повтори Сави. — Астероидния град на е-пръстена ли имаш предвид, Калибане?

Вместо отговор чудовището запълзя напред като люспеста котка, готова за скок. Жълтите му очи бяха само на метър от главите им.

— Те познават ли Просперо?

— Познавам Ариел, биосферата — отвърна Сави. — Ариел ни позволи да минем през Атлантида и да дойдем тук. Имаме право да бъдем тук. Питай Ариел.

Калибан се засмя и се претърколи по гръб. Само ноктите и ципестите му крака не позволяваха да се изхлузи от слузестата тръба във вонящата вода долу.

— Онзи, Който мисли за Себе си като Просперо, държи Той своя Ариел като жерав, който праща да му носи риба, и морски звяр, който е уловил и ослепил, и опитомил донякъде, и е разцепил пръстите му ципести, и гледа тоя роб сега в дупка в скалата, и му вика… Калибан.

— Какви ги дрънка, по дяволите? — отново попита Деймън. — Това същество е лудо. Застреляй го, Сави. Застреляй го.

— Струва ми се… че разбирам — прошепна Харман. — Той е Калибан. И наистина говори за себе си в трето лице, Сави. Твоята логосфера Просперо някак си го е поробила и е използвала Ариел, личността на биосферата, за да го направи.

— И Калибан е ослепил някакво малко морско животно, може би гущер като онези във вира долу, и го е нарекъл Калибан — прибави Сави. Гласът й звучеше странно, далечно, почти слисано, сякаш жълтоокото същество, което се излагаше пред тях, я беше хипнотизирало. — Той се преструва на своя господар Просперо.

Калибан се засмя и се почеса по хълбока. Деймън видя хрилете му — отваряха се и се затваряха като отвратителни сиви усти над ребрата, точно под мишниците му.

— Той стана късно, съзря Просперо, над неговите книги пак унесен, господар сега на острова — изсъска Калибан. — Съших книга от листа широки, с форма на стрели, обелих пръчка и по име я повиках, а за магьосническа роба взех аз мека кожа на оцелот.

— На оцелот ли? — повтори Харман.

— Застреляй го, Сави — изсъска Деймън. — Застреляй го, преди да ни е убило.

— Какво се е случило с тукашните постчовеци, Калибане? — с успокоителен глас попита Сави.

Чудовището заплака. От муцуната му потекоха лиги.

— Сетебос — промълви то и отново погледна към тавана на пещерата, сякаш някой го слушаше. — Сетебос ми повели да дам на тези хора три здрави крака вместо един или и другия им да откъсна и да ги оставя като яйца. Нима туй не е удоволствие, смъртни, да гоня постчовеци и един по един да ги излавям, и мозъка им да изпивам, дорде е жив?

— Боже мой — ахна Сави. Като че ли се чудеше дали да скочи в отвратителния вир долу.

— Какво? — прошепна Деймън. — Какво има?

— Калибан наистина е убил постчовеците — отвърна старицата. На тази канална светлина изглеждаше още по-грохнала. — По заповед на този Сетебос. Или на Просперо. Калибан явно почита двамата като богове. Може изобщо да не съществува Сетебос, а само личността на Просперо.

Съществото престана да се лигави и пак се ухили.

— Не съществува зло за Него, нито добро, ни благо, ни жестоко: Той силен е и Господ Бог.

— Кой? — попита Сави. — Сетебос или Просперо? На кого служиш, Калибане?

— Вече казах, че е ужасен Той — изрева чудовището и се изправи на задните си крака. — Подвизите му сами ще видите! Ураган единствен шестмесечна надежда ще сломи. Той мрази ме, туй зная аз.

Деймън си помисли, че е безумие да се опитват да водят разговор с безумното същество.

— Застреляй го! — за кой ли път прошепна на Сави той. — Застреляй тая гадина!

Сави вдигна пистолета малко по-високо, ала без да се прицели.

— Той казва ви, че постчовеците пробиха дупки в космоса, а Сетебос докара червеите в тях — продължи Калибан. — Просперо личинките в богове превърна, а Сетебос превърна камъка в лицето на Просперо и зеки сътвори за тая цел. Родителката моя тъй ми каза, че Тишината сътворила е всички неща и Сетебос е само подражател, ала после вижда Той кой ги прави слаби, когато слабостта пък значи слабост, на която Той да подражава може? Нима ако Той друго искаше, не щеше да го стори? Той сега е Оня: само Той е сътворил всемира.