Дан Симънс - Илион

Ахил рязко се обръща към Одисей.

— Да ядем ли? Полудя ли, Одисее? Днес не ми се яде. Жаден съм за сеч, кръв, викове и стонове на умиращи хора и заклани богове.

Хитроумният цар на Итака леко скланя глава.

— Ахиле, сине Пелеев, най-велик от всички ахейци, ти си по-силен от мен и по-ловък с копието, обаче аз те надминавам по мъдрост, закален съм от по-голям опит и повече изпитания. Дух милостив и спокоен в гърдите си имай, нови царю. Не оставяй верните си ахейци, аргивци и данайци да нападнат Илион на гладен стомах в тоя дълъг ден, камо ли да воюват срещу Олимп, както са прегладнели.

Ахил се замисля, преди да отговори.

Одисей приема мълчанието му за възможност да продължи убежденията си.

— Нима искаш твоите герои, Ахиле, които са готови да умрат за теб до последния човек, за да отмъстят за Патрокъл, да посрещнат смъртта си не в битка с безсмъртните богове, а от глад ?

Мъжеубиецът поставя силната си десница на Одисеевото рамо и аз не за пръв път установявам, че Пелеевият син е много по-висок от набития тактик.

— Одисее, мъдри съветнико, нека Агамемноновият вестител Талтибий заколи с кинжала си най-големия нерез и го опече на шиш на най-жаркия огън, който разпалят хората ти. После заколете още толкова животни, колкото са гладните в ахейските редици. Ще заповядам на своите верни мирмидонци да се погрижат за пира. Ала не принасяйте жертва на боговете. Не хвърляйте вино в огъня. Днес ще дадем на боговете само върховете на копията и мечовете си.

Той се оглежда и заговаря по-високо, за да го чуят всичките му вождове.

— Заситете глада си, приятели. Несторе! Нека твоите синове Антилох и Тразимед, както и Мегес Филеев, Мерион и Тоант, Ликомед, роден от Креонт, и Меланип, да съобщят за пира на нашите воини, та никой ахеец да не остане без храна и вино за обяд! Аз ще се облека за битка и ще ида с Хокънбери, Дуейновия син, да се приготвя за предстоящата война с боговете.

Ахил се обръща и влиза в шатрата, като ме вика да го последвам.

Докато чакам Ахил да се приготви за битка, си спомням как често бях чакал жена си Сюзан да се облича за гости, за които вече сме закъснели. Нищо не може да ускори тоя процес — човек може само да чака.

Ала постоянно си поглеждам часовника и си мисля за дребния робот, който съм оставил там горе — Манмът се казваше, — и се чудя дали боговете вече са го убили. Той обаче ми беше казал да го взема от езерото след час и дотогава остават още над трийсет минути.

Само че как да се върна на Олимп без шлема на Хадес? Импулсивно му го бях дал и сега може да платя за тая си импулсивност, ако боговете погледнат и ме видят тук. Обаче си казвам, че Афродита и без това може да ме види, ако се върна на Олимп, със или без шлема на Хадес, затова просто бързо ще се телепортирам там, ще взема Манмът и пак ще се телепортирам. Сега най-важното е какво става тук и в Илион.

Тук става това, че Ахил се облича.

Забелязвам, че мъжеубиецът скърца със зъби, докато се приготвя за война — или по-скоро, докато неговите слуги и роби му помагат да се приготви за война. Никой средновековен рицар не се е отнасял към оръжието и доспехите си с по-голямо внимание и тържественост от Ахил, Пелеевия син.

Първо Ахил стяга на краката си разкошни наколенници, които ми напомнят за бейзболното ми минало в гимназията, въпреки че тия наколенници не са от пластмаса, а от бронз, със сребърни токи на глезените.

После си слага нагръдник и премята меча си през рамо. Мечът също е бронзов, лъщи по-силно от огледало, остър е като бръснач и дръжката му е осеяна със сребърни нитове. Бих могъл да го вдигна, ако приклекна и го хвана с две ръце. Евентуално.

После Ахил взима грамадния си кръгъл щит, направен от два пласта бронз и два пласта калай — рядък метал по онова време, — разделени с пласт злато. Тоя полиран щит е толкова известно произведение на изкуството, че Омир му е посветял цяла песен от „Илиада“, и освен това е обект на множество стихотворения, сред които любимото ми от Робърт Грейвс. И колкото и да е изненадващо, човек не остава разочарован, когато го види лично. Достатъчно е да кажа, че концентричните му кръгове от изображения обобщават същността на философската мисъл на тоя древногръцки свят, като се започне от Океана по ръба и се мине през удивителните образи на мирния и воюващия град почти в средата, за да се стигне до Земята, морето, слънцето, луната и звездите точно в центъра. Щитът е толкова добре полиран, че даже в шатрата лъщи като хелиографско огледало.