Дан Симънс - Олимп

Зевсовата сестра Деметра запрати ударна вълна към Атина и Хера. Вълната само нагъна въздуха около пулсиращата егида, но повдигна Хефест на сто метра и го тресна във върха на Олимп. Облеченият в червени доспехи бог отговори с черен конус от пламък, който унищожи всички храмове, земя, вода и въздух по пътя си.

Деветте музи изпищяха и се включиха в групата на Арес. Мълнии се посипаха от колесници, които се телепортираха от нищото, и отскочиха от искрящата егида. Виночерпецът Ганимед, само девет десети безсмъртен, попадна в ничията земя и започна да вие, когато божествената му плът изгоря от смъртните му кости. Евринома, щерката на Океан, заложи на Атина, ала моментално беше атакувана от дванайсет харпии, които запляскаха с криле и я връхлетяха като грамадни прилепи. Евринома успя само да изкрещи — и бе отнесена над бойното поле зад горящите сгради.

Всички се втурнаха да се скрият зад колесниците си. Някои се телепортираха, но повечето се събраха на бойни групи на двата бряга на огромната калдера. Енергийни полета проблясваха в червено, зелено, лилаво, синьо, златисто и безброй други цветове — боговете обединяваха личните си защити в съсредоточени бойни щитове.

Никога в историята не бяха воювали така — без милост, без пощада, без професионална учтивост, каквато един бог винаги дължеше на друг, без сигурност за възкресение от многобройните ръце на Лечителя, без надежда за лечебните вани и най-страшното, за намеса от страна на татко Зевс. Гръмовержецът винаги ги бе възпирал, убеждавал, заплашвал и беше успявал да укроти убийствената им ярост срещу други безсмъртни. Ала не и днес.

Посейдон се телепортира на Земята, за да ръководи ахейското разрушаване на Троя. Арес се издигна, оставяйки златиста диря от кръв след себе си, и поведе трийсетина разярени богове, всички верни на Зевс троянски поддръжници. Хефест се върна на бойното поле и го покри с черна отровна мъгла.

Така започна Войната между боговете, която обхвана целия Олимп, а през следващите часове се разпространи и до Илион. По залез-слънце върхът гореше и Езерото на калдерата беше изкипяло и бе станало на лава.

Пентезилея знаеше, че всяка година, месец, ден, час и минута от живота й до тая секунда са били само прелюдия към днешния сигурен връх на славата й. Всичко, което се беше случвало досега, всеки дъх, всяко упражнение, всяка победа или загуба на бойното поле не бяха нищо освен подготовка. В следващите часове щеше да се изпълни съдбата й. Или тя щеше да триумфира и Ахил да загине, или пък тя щеше да загине и нещо безкрайно по-ужасно — щеше да бъде опозорена и забравена през вековете.

Амазонката Пентезилея нямаше намерение да бъде опозорена и забравена през вековете.

Когато се събуди в Приамовия дворец, се почувства силна и щастлива. Изкъпа се и когато застана пред полираното метално огледало, обърна внимание на лицето и тялото си — рядко го правеше.

Знаеше, че е красива според най-високите стандарти на мъже, жени и богове. Това не я интересуваше. Просто не беше важно за нейната воинска душа. Ала днес, докато без да бърза обличаше почистените си дрехи и лъскавите си доспехи, царицата си позволи да се възхити на собствената си хубост. В края на краищата тя щеше да е последното нещо, което щеше да види бързоногият мъжеубиец Ахил.

Двайсет и пет годишната амазонка имаше детско лице и големите й зелени очи изглеждаха още по-големи на фона на късите й руси къдрици. Устните й бяха присвити и рядко склонни да се усмихват, но бяха и пълни и розови. Отразяващото се в полирания метал тяло бе мускулесто и загоряло от дългите часове плуване, упражнения и лов на слънце, ала не и мършаво. Имаше пълни женствени хълбоци и задник — отбеляза го с леко неодобрително нацупване, докато стягаше сребърния колан на тънката си талия. Гърдите й бяха по-високи и кръгли, отколкото на повечето жени, даже на другите амазонки, и зърната й бяха по-скоро розови, отколкото кафяви. Все още беше девствена и възнамеряваше да остане такава до края на живота си. Нека по-големите й сестри — царицата потрепери при мисълта за смъртта на Хиполита — се оставяха да бъдат прелъстявани от мъжките фокуси и отвличани в плен, за да бъдат използвани за разплод от някой космат мъж. Това никога нямаше да се случи с нея.

Докато се обличаше, амазонската царица загреба магическо ароматично масло от сребърна купа с форма на нар и го втри над сърцето си, в ключиците си и над вертикалната линия на златните косми на пубиса си. Такива бяха упътванията на Афродита, която й се бе явила в деня, след като с нея беше разговаряла Атина Палада, и я бе пратила на тая мисия. Богинята на любовта я беше уверила, че тоя парфюм, по-силен от амброзия, е създаден от самата нея специално за Ахил и единствено за него и ще го хвърли в състояние на непреодолима страст. Сега Пентезилея имаше две тайни оръжия — копието, което й бе дала Атина и което не можело да не улучи целта си, и парфюма на Киприда. Възнамеряваше да нанесе смъртния си удар, докато мъжеубиецът се е вцепенил от желание.