Дан Симънс - Олимп

— Орфу така и не отговори на този въпрос, но цитира част от трагедията на Астейг/Че и другите.

— Коя част?

— Меркуцио:

— И така нататък, и така нататък — завърши Манмът.

— И така нататък, и така нататък — повтори доктор Томас Хокънбери. Монс Олимпус, божественият Олимп, изпълваше всички предни илюминатори. Според Манмът вулканът се издигаше само на двайсет и една хиляди двеста осемдесет и седем метра над морското равнище на Марс — с над четири хиляди и петстотин метра по-малко, отколкото бяха смятали хората по времето на Хокънбери, ала си беше достатъчно висок. „Ще ми свърши работа“ — помисли си Хокънбери.

А горе, на върха, на обраслия с трева връх, под сияещата егида, която отразяваше предобедната светлина, имаше живи същества. И то не просто живи същества, а богове. Боговете . Воюващи, дишащи, биещи се, заговорничещи, чифтосващи се същества, не много по-различни от хората, които Хокънбери беше познавал в предишния си живот.

В тоя момент се разкъсаха всички облаци на гнета, които месеци наред се бяха сгъстявали около него — като белия облак, който виждаше на юг от самия Олимп, разкъсан от ветровете, вдигнали се от северния океан, наречен морето Тетида — и в тоя момент Томас Ч. Хокънбери, доктор по класическа филология, бе чисто и просто щастлив, че е жив. Независимо дали щеше да реши да замине на тая експедиция до Земята, разбра той, не би разменил мястото си с никой друг през никое друго време и на никое друго място.

Манмът насочи стършела на изток от Монс Олимпус и пое към Дупката и Илион.

Хера се прехвърли от изключващото поле около Одисеевия дом на Итака направо на върха на Олимп. Тревистите склонове и сградите с бели колонади, започващи от огромното Езеро на калдерата, сияеха под по-слабата светлина на по-далечното слънце.

Наблизо се телепортира Посейдон земетръсец.

— Готово ли е? Спи ли гръмовержецът?

— Сега гръмовержецът гърми само с хъркането си — отвърна богинята. — Какво става на Земята?

— Всичко е според плановете, дъще на Кронос. След всички тия седмици на шушукане и съветване на Агамемнон и неговите вождове моментът най-после настъпи. Ахил го няма на червеното поле под нас, както винаги, и Атридът вдига разгневените си множества срещу мирмидонците и другите предани на Ахил войски, които останаха в лагера. Оттам ще се отправят към стените и ще отворят портите на Илион.

— Ами троянците?

— Хектор ще спи след нощното бдение край тлеещите си братови кости. В момента Еней е в подножието на Олимп, обаче в отсъствието на Хектор не предприема действия срещу нас. Деифоб още е при Приам и обсъжда намеренията на амазонките.

— Ами Пентезилея?

— Едва преди час се събуди и се приготви за смъртния двубой, както и нейните дванайсет другарки. Току-що излязоха от града под овациите на жителите му и тъкмо минаха през брана-дупката.

— Атина Палада с нея ли е?

— Ето ме. — Великолепна в златните си бойни доспехи, Атина се телепортира до Посейдон. — Пентезилея беше пратена на гибел… както и Ахил. Смъртните навсякъде са в пълен смут.

Хера протегна ръка и докосна облечената в метал китка на прекрасната богиня.

— Знам, че ти е било тежко, сестро по оръжие. Ахил от раждането си е твой любимец.

Атина поклати русокосата си глава.