Дан Симънс - Олимп

— Вече не. Смъртният излъга, че съм убила и отвлякла неговия другар Патрокъл. Вдигна меч срещу мен и срещу всичките ми олимпийски роднини. С радост ще го пратя колкото може по-скоро в мрачните зали на Хадес.

— Още ме е страх от Зевс — прекъсна ги Посейдон. Бойните му доспехи имаха морскозелен цвят и бяха украсени с вълни, риби, сепии, левиатани и акули. Наочниците на шлема му представляваха вдигнати щипци на рак.

— Отварата на Хефест ще помогне на Негово страшно величество да хърка като прасе седем дни и седем нощи — успокои го Хера. — От жизнена важност е за това време да постигнем всичките си цели — Ахил да умре или да бъде пратен в изгнание, Агамемнон да възвърне властта си над аргивците, Илион да бъде победен или поне десетгодишната война да се възобнови без надежда за сключване на мир. Тогава Зевс ще се изправи пред факти, които не може да промени.

— Въпреки това гневът му ще е ужасен — предрече Атина.

Хера се засмя.

— На мен ли обясняваш характера на Кронида? В сравнение с разгневения Зевс Ахил е като нацупено голобрадо момче, което сърдито рита камъчета. Ала оставете бащата на боговете на мен. Аз ще се справя със Зевс, когато изпълним всичките си намерения. А сега трябва да…

Преди да успее да довърши, на моравата пред Залата на брега на Езерото на калдерата започнаха да се появяват други богове и богини. Летящи колесници с холограми на впрегнати в тях коне заприиждаха от всички посоки. Боговете се разделяха на три групи, едната около Хера, Атина, Посейдон и другите привърженици на гърците, вторите в редиците зад кръвнишки намръщения Аполон, главен поддръжник на троянците — Аполоновата сестра Артемида, Арес, сестра му Афродита, майка им Лето, Деметра и другите, които също отдавна се бяха сражавали за триумфа на Троя — и третата група, която още не бе взела страна. Накрая на продълговатата морава се събраха стотици безсмъртни.

— Защо сте тук? — извика Хера. В гласа й прозвучаха весели нотки. — Днес никой ли не пази укрепленията на Олимп?

— Млъкни, интригантко! — изкрещя Аполон. — Заговорът срещу Илион е твое дело. И никой не може да намери татко Зевс, за да му попречи.

— О, нима сребролъкият толкова се страхува от някакви тайни дела, че трябва да тича при татко си? — попита белоръката Хера.

Богът на войната Арес, току-що излязъл от възкресителните вани, в които беше лежал три пъти след необмислените си двубои с Ахил, застана до Феб Аполон.

— Жено, ние все още търпим съществуването ти само защото си съпруга — макар и кръвосмесителка — на нашия господар Зевс — изскърца със зъби яростният бог на битките и израсна в пълния си боен ръст от над четири и половина метра. — Няма друга причина.

Хера му отвърна с най-пресметнато влудяващия си смях.

— Кръвосмесителка, а? — подигра му се тя. — Що за приказки от устата на бог, който спи със сестра си по-често, отколкото с която и да било друга жена, богиня или смъртна!

Арес вдигна дългото си смъртоносно копие. Аполон свали могъщия си лък и зареди стрела. Афродита приготви своя по-малък, ала също толкова опасен лък.

— Нима ще нападнете нашата царица? — попита Атина и пристъпи между Хера и лъковете и копието. При вида на оръжията всички богове на върха вдигнаха личните си силови полета в пълна мощност.

— Мен ли обвиняваш?! — кресна почервенелият Арес на Атина Палада. — Спомняш ли си, когато само преди няколко месеца ти подбуди Тидеевия син Диомед да ме рани с копието си? Или как хвърли своето копие на безсмъртна срещу мен и ме рани, като си мислеше, че си в безопасност, скрита в облака си?

Атина сви рамене.

— Това беше на бойното поле. Кръвта ми беше кипнала.

— Това ли ти е оправданието, задето се опита да ме убиеш, безсмъртна кучко? — изрева Арес. — Че кръвта ти била кипнала?!

— Къде е Зевс? — обърна се Аполон към Хера.

— Не съм пазачка на съпруга си — отвърна белоръката богиня. — Въпреки че понякога му трябва пазач.

— Къде е Зевс? — повтори сребролъкият Аполон.

— Зевс още много дни няма да има нищо общо с делата на хората и боговете. Ние на Олимп ще определим какво ще се случва в света долу.

Аполон опъна тежката топлиннонасочваща се стрела, ала все още без да вдига лъка.

Между двете гневни групи застана морската богиня Тетида, щерка на Нерей, морския старец, и безсмъртна майка на Ахил от смъртния Пелей. Не носеше доспехи, само красивите си одежди, ушити така, че сякаш бяха покрити с водорасли и миди.

— Сестри, братя и братовчеди — започна нереидата, — обуздайте сприхавостта и гордостта си, преди да сме пострадали ние и нашите смъртни деца и преди фатално да оскърбим нашия всемогъщ отец, който ще се завърне — където и да е сега, ще се завърне — с гнева от нашето непокорство на благородното си чело и с гибелна мълния в ръцете.