Дан Симънс - Олимп

— Уф, я млъквай — извика Арес и прехвърли дългото копие в дясната си ръка, готов да го хвърли. — Ако не беше потопила своето хленчещо смъртно изчадие в свещената река, за да го направиш почти безсмъртно, Илион щеше да триумфира още преди десет години.

— Никого не съм потопила в реката — възрази Тетида, като се изправи в целия си ръст и скръсти малко люспестите си ръце на гърдите си. — Скъпият ми Ахил беше избран за своята велика участ от Съдбите, не от мен. По техния настойчив съвет, пратен ми само чрез мисли, всяка нощ полагах бебето си в самия небесен огън и го пречиствах чрез собствената му болка и страдание от смъртните части на баща му, ала дори тогава, макар и невръстен, моят Ахил не плачеше! Денем лекувах обгорената и почерняла бебешка плът със същата амброзия, с която освежаваме безсмъртните си тела, само че оная амброзия беше по-ефикасна, поради алхимическите тайни на Съдбите. И наистина щях да направя рожбата си безсмъртна, щях да осигуря на Ахил пълна божественост, ако не ме беше издебнал собственият ми съпруг, обикновеният смъртен Пелей, който, като видя единственото ни дете да се гърчи и гори в пламъците, го грабна за петата и го извади от небесния огън само минути преди да приключи процесът на обожествяване.

— После, като пренебрегна възраженията ми като всички съпрузи, добронамереният, ала невеж Пелей занесе бебето ни на Хирон, най-мъдрия и най-малко мразещ човешкия род от всички кентаври, защитник на много герои, който се грижи за Ахил в детството му, изцели го с билки и мехлеми, известни само на кентавърските мъдреци, после го отгледа, като го хранеше с черен дроб на лъвове и мечи костен мозък.

— Ех, да беше умряло в пламъците това копеленце — въздъхна Афродита.

При тия думи Тетида обезумя и се втурна към богинята на любовта, без да размахва друго оръжие освен дългите си нокти.

Спокойно, сякаш стреля за удоволствие в приятелско състезание, Афродита вдигна лъка си и прониза със стрела лявата гръд на нереидата и тя падна безжизнена на тревата. Черната й предбожествена същност се завихри около трупа й като рояк черни пчели. Никой не се хвърли да запази тялото, за да бъде възкресено от Лечителя във ваните със сините червеи.

— Убийца! — извика мощен глас от дълбините и самият Нерей, морският старец, изплува от черната бездна на Езерото на калдерата, същото езеро, в което преди осем месеца се беше преместил, когато неговите земни океани бяха нападнати от моравеки и човеци.

— Убийца! — отново отекна викът на земноводния великан. Той се извиси на петнайсет метра над водата — мократа му брада и сплетените му къдри приличаха на маса от гърчещи се змиорки — и запрати по Афродита мълния от чиста енергия.

Богинята на любовта отхвърча на трийсет метра — генерираното й от божествената й кръв силово поле я спаси от пълно унищожение, но не и от пламъци и натъртвания. Прелестното й тяло се претърколи между две грамадни колони пред Залата на боговете и се блъсна в дебелата гранитна стена.

Нейният любящ брат Арес прониза с копието си дясното око на Нерей. Морският старец изрева толкова силно, че болката му можеше да се чуе в Илион в безкрайната далечина под тях, измъкна копието заедно с очната си ябълка и изчезна под почервенелите разпенени вълни.

Разбрал, че е започнала Последната война, Феб Аполон вдигна лъка си, преди Хера и Атина да успеят да реагират, и изстреля две топлиннонасочващи се стрели, които прихванаха сърцата им. Всичко се случи по-бързо, отколкото можеше да го проследи даже безсмъртно око.

Стрелите — и двете от нечуплив титан, покрити с квантови полета, за да проникват през други защити — спряха насред полет. И се стопиха.

Аполон зяпна.

Атина отметна глава и се засмя.

— Явно си забравил, парвеню такова, че когато Зевс наистина отсъства, егидата е програмирана да се подчинява на нашите заповеди с Хера.

— Ти пръв започна, Аполоне — промълви белоръката майка на боговете. — И сега ще изпиташ цялата сила на проклятието ми и гнева на Атина. — Направи едва забележимо движение с ръце и една скала, която тежеше поне половин тон и лежеше на езерния бряг, се изтръгна от пръстта на Олимп и полетя към Феб с такава скорост, че два пъти прехвърли звуковата бариера, преди да удари стрелеца в слепоочието.

Аполон отхвърча със страшен трясък и дрънчене на злато, сребро и бронз, преметна се презглава и се строполи на земята. Ситните му къдрици бяха покрити с прах и езерна кал.

Атина се обърна, хвърли бойно копие и когато то падна на няколко километра оттатък Езерото на калдерата, белокаменният дом на Аполон избухна в огнена гъба и милиони късчета мрамор, гранит и стомана се издигнаха на три и половина километра към жужащото силово поле над върха.