Дан Симънс - Олимп

Разкопките се ръководеха от Рейман и Алкиной. Справяха се добре с работата си. Харман прегледа с тях списъка, за да се увери, че знаят кое в коя общност трябва да отиде. Многобройните енергийни оръжия бяха за Хъджис Таун и Чом, термокожите отиваха в Белинбад, тракторите бяха обещани на Имението Ломан, а Нови Илион имаше сериозна поръчка за по-старите иглени пушки.

Усмихна се. След още десет години троянците и гърците щяха да използват същите технологии като старостилните човеци, дори и факс павилионите. Делфийската група вече бе открила възела при Олимпия — древния град, където са се провеждали Игрите.

„Какво пък — помисли си той. — Единственото решение е да продължаваме да ги изпреварваме. В технологии и във всичко останало“.

Време бе да се връща. Но преди това трябваше да се отбие на още едно място. Ръкува се с Алкиной и Рейман и се прехвърли.

Върна се в Голдън Гейт при Мачу Пикчу, където преди седем и половина години бе получил втори живот. Прехвърли се не на самия Мост, а на хребета при руините на Мачу Пикчу. Никога не му омръзваше да съзерцава древните постройки и зелените жилищни сфери, които едва се виждаха от това разстояние. Но не беше тук само от сантименталност.

Имаше среща.

Гледаше как ранните следобедни облаци се носят нагоре по долината откъм водопада. За момент слънчевата светлина се превърна в златна мъгла, която наполовина скри руините на Мачу Пикчу и те заприличаха на едва зърнат каменен мост оттатък стария Голдън Гейт. Накъдето и да погледнеше, животът побеждаваше хаоса и ентропията — тревата по склоновете, балдахинът от дървета в забулената в мъгла долина, кондорите, реещи се бавно в топлите въздушни течения, петната мъх по въжетата на самия Мост, дори ръждивите лишеи по скалите до него.

Сякаш за да го откъсне от мислите му за живота, в небето профуча съвсем изкуствен космически кораб и дългата му инверсионна следа бавно се разтвори във въздушните потоци високо над Андите. Преди да успее да определи модела на кораба, блестящата точица изчезна зад северния хоризонт оттатък руините, следвана от три звукови удара. Беше прекалено голям и прекалено бърз, за да е някой от стършелите от Сухата долина. Запита се дали Деймън не се връща от някоя съвместните си експедиции с моравеките, които следяха и записваха намаляващите квантови вълнения между Земята и Марс.

„Вече имаме свои космически кораби“. Усмихна се на собственото си високомерие, че дори си е помислил подобно нещо. Но въпреки това тази мисъл го стопли. После си спомни, че разполагат със собствени космически кораби, но все още не могат да ги строят .

Надяваше се да доживее и до този момент. Това пък го накара да се замисли за възстановителните вани в полярния и екваториалния пръстен.

— Добър ден — каза познат глас зад гърба му.

Харман по навик вдигна енергийното оръжие, но го свали още преди да се е обърнал напълно.

— Добър ден, Просперо.

Старият маг пристъпи от една ниша в скалата.

— Носиш пълно бойно снаряжение, мой млади приятелю. Да не би да очакваше, че ще съм въоръжен?

Харман се усмихна.

— Никога не бих могъл да те сваря без оръжие.

— Ако броиш остроумието за оръжие.

— Или коварството.

Магът разпери жилавите си ръце, сякаш се предава.

— Ариел каза, че си искал да ме видиш. Заради положението в Китай ли е?

— Не — каза Харман. — По-нататък ще стане дума за това. Дойдох да ти напомня за постановката.

— А, постановката — каза Просперо.

— Забрави ли? Или си решил да не идваш? Всички ще се разочароват. Освен дубльора, стига да го имаш.

Просперо се усмихна.

— Толкова много текст за учене, мой млади Прометее.

— Не толкова, колкото даде на нас — отвърна Харман.

Просперо отново разпери ръце.

— Да кажа ли на дубльора да се приготвя? — попита Харман. — Ще се побърка от вълнение.

— Е, май в крайна сметка ще дойда — каза магът. — Но задължително ли трябва да съм изпълнител, а не гост?

— За тази постановка трябва да си изпълнител. Когато поставим „Много шум за нищо“, ще те поканим за почетен гост.

— Всъщност винаги ми се е искало да играя сър Джон Фалстаф — отбеляза Просперо.

Смехът на Харман отекна от чукарите и отвесната скала.

— Е, значи мога да кажа на Ада, че ще дойдеш и ще останеш за забавата и разговорите след това?

— С нетърпение очаквам ако не сценичната треска, то разговорите — отвърна плътната холограма.

— Е… успешна игра — каза Харман и се прехвърли.