Дан Симънс - Олимп

Лежеше наполовина отгоре й, твърдият му член опираше в левия й крак, ръцете му галеха гърдите й, езикът му се мъчеше да открие нейния. Така се възбуди, че за малко не се изпразни в секундата, когато дългите й пръсти се плъзнаха по джинсите от вътрешната страна на бедрата му.

— Ами ако руснаците нападнат? — прошепна Алис, когато той вдигна за миг глава, за да си поеме дъх. В колата беше прекалено горещо. Изключи двигателя с лявата си ръка.

— Стига — каза й той. Знаеше какво прави. Беше избрала пътя и посоката. Искаше от него да мисли накъде ли води той. Той пък искаше само онова, което мислеше и чувстваше момчето Сам.

— Ох — каза Алис. Беше я притиснал така, че раменете й опираха голямата дръжка на вратата. Наведе се да продължи да я целува, но тя го спря. — Искаш ли да се преместим отзад?

Сам едва си поемаше дъх. През последните седмици тези думи бяха сигналът им за сериозната работа — не само да достигнат до увертюрата, както беше ставало на няколко пъти, но и да продължат нататък. На два пъти бяха на път да го направят, но така и не се бе получило.

Алис се премести от нейната страна — уж облече блузата си, но не я закопча, забеляза той, — а Сам излезе от страната на шофьора. Лампата в купето се включи и продължи да свети, докато не затвориха и двете врати. Сам свали донякъде прозореца, за да влиза малко въздух — все още не можеше да си поеме нормално дъх — и за да чуе, ако случайно Барни реши да мине оттук със старата си черно-бяла полицейска кола отпреди войната.

Трябваше да започнат всичко отначало, но само след миг той разкопча ризата си, за да усеща допира на гърдите й. Алис се бе излегнала по цялата дължина на широката седалка. Той бе наполовина върху нея, наполовина паднал на пода. Краката й бяха полуразтворени, а той се бе свил по шантав начин, защото и двамата бяха високи и задната седалка не им стигаше.

Той плъзна дясната си ръка нагоре по крака й, усещаше как топлият й дъх върху бузата му зачестява, когато спря, за да я целуне. Носеше чорапи. Сам никога не бе докосвал толкова меко нещо. Усети жартиера, където найлонът се закрепваше за…

— О, стига — разсмя се Юлисис, говореше въпреки съпротивата на момчето. — Това е анахронизъм.

Алис се усмихна и той видя истинската жена зад разширените момичешки зеници.

— Не е — прошепна тя, пусна му цял език и плъзна ръка надолу към възбудения му член зад леко навлажненото кадифе. — Честно — добави, като продължаваше да го гали. — Нарича се ластичен колан и тя носи точно това. Чорапогащите още не са били изобретени.

— Млъквай — каза Сам и затвори очи, като я целуваше и притискаше бедра към играещата й длан. — Млъквай, моля те.

Не можеше да извади металния пръстен от кръглата закопчалка, за която тя по-късно му обясни, че се нарича „жартиер“ — пустото нещо просто не помръдваше. Дланта му продължи да шари между краката й — там, където тъканта се бе навлажнила, определено усещаше подканващата топлина — и проклетия жартиер или каквото там беше.

Алис се изкиска.

— Дай аз да ги смъкна — прошепна му.

Докато го правеше, Сам си даде сметка, че ще им трябва повече пространство. Отвори задната врата от страната на шофьора — светлината ги заслепи…

— Сам!

Той се пресегна и угаси лампата. Повече от минута останаха неподвижни, като заслепени от фаровете на автомобил елени. Най-сетне бе в състояние да чуе шепота на есенните листа на фона на бясно биещото си сърце и отново се наведе над нея.

Разсейването му помогна да не свърши прекалено бързо. Усети вкуса на устните й, плъзна глава надолу и започна леко да ближе гърдите й. Тя притисна главата му по-близо до себе си. Ръката й се спусна надолу, разкопча колана и горното копче и свали ципа — прекалено бързо за неговата нагласа.

Появи се, невредим и пулсиращ.

— Сам? — прошепна тя, докато той се наместваше върху нея. Чорапите и долните й гащи бяха събрани на топка под коляното му. Едва не изгуби дъх, докато вдигаше полата й.

— Какво?

— Носиш ли… нали се сещаш… от онези неща?

— О, я заеби — рязко каза той през момчешкия глас, без дори да си прави труда да играе ролята си.

Тя се изкиска, но той я накара да млъкне с целувка в устата. Сърцето му заплашваше да изскочи от гръдния му кош, когато премести тежестта си и тя разтвори крака. Зърна краищата на тъмната й пола почти до голите й гърди, бледите й стегнати бедра, по-скоро вертикалната, отколкото триъгълна тъмна ивица между тях…

— Леко — прошепна Алис.