Дан Симънс - Олимп

А заплахата да бъдеш изкормен от гърбавите войникси имаше свойството да съсредоточава ума учудващо добре. Ако функциите се включеха отново — Харман знаеше защо старите функции, сред които търсещата, общата мрежа, близката и далечната мрежа и сиглирането не действат, — значи някой горе на пръстените бе изключил трансмисиите — толкова сигурно, колкото и факс машините.

Ако функциите се включеха отново…

Но как можеше да се направи това?

За пореден път Харман разгледа проблема как да се добере до пръстените и да включи отново всичко — енергията, слугите, факса и функциите.

Трябваше да знае дали там горе не чакат и други освен Сикоракса и каква е отбраната им. Книгите, които бе погълнал в кристалния шкаф, не даваха никакъв отговор на този жизненоважен въпрос.

— Защо ти или Просперо не ме телепортирате на пръстените? — Харман се обърна да погледне Мойра и осъзна, че едва я вижда в отслабващата светлина. Лицето й се осветяваше предимно от огньовете на пръстените.

— Избрахме да не го правим — отговори тя с най-влудяващия тон на Бартлеби. 16 16 Герой на Херман Мелвил. — Б.пр.

Харман си помисли за изстрелващия куршуми пистолет в раницата си. Ако размахаше оръжието към нея и я оставеше да прочете по лицето му, че е искрен — тъй като постчовеците със сигурност имаха свои функции за разчитане и разбиране на човешките реакции, — дали това щеше да я убеди да го телепортира до Ардис и пръстените?

Знаеше, че не би успял. Никога нямаше да му даде пистолета, ако представляваше някаква заплаха за нея. Несъмнено бе вградила в оръжието някаква защита. Може би можеше да не му позволява да стреля само със силата на постчовешките си мисли — някаква проста верига в стрелящия механизъм, настроена на мозъчните вълни, или нещо друго, също толкова идиотско и непробиваемо от куршуми.

— Двамата с мага си създадохте всички тези грижи да ме отвличате и да ме мъкнете през Индия до Хималаите, само за да ме натикате в онзи кристален шкаф, да ме удавите и да ме образовате — каза Харман. Това бе най-дългото изречение, което бе изрекъл, откакто започнаха пътуването си през Пролома, и едва сега си даде сметка колко банално и надуто звучат думите му. — Защо го направихте, щом не искате да победя Сетебос и останалите лоши?

Този път Мойра не се усмихна.

— Ако ти е писано да стигнеш до пръстените, ще намериш начин да го направиш.

— „Писано“ ми звучи като някаква калвинистка предопределеност — каза Харман, докато стъпваше върху някакъв нисък изсъхнал корал. Преходът през Пролома досега бе изненадващо лек — железни мостове над няколкото изпречили им се океански пропасти, взривени или изрязани с лазер пътеки през скалните или коралови хребети, плавни склонове и метални въжета, за които можеха да се хванат, където теренът бе прекалено стръмен — и затова не му се налагаше да внимава кой знае колко къде стъпва. А и на тази слаба светлина и без това бе трудно да се различат детайлите.

Мойра не отговори и не реагира видимо на посредственото му остроумие.

— Има и други булатории — каза той.

— Просперо ти го е казвал и преди.

— Да, но едва сега го осъзнавам. На нас, старостилните, няма да ни е нужно да умираме или да измисляме медицината от нулата. Там горе има още възстановителни вани.

— Има, разбира се. Постчовеците се бяха приготвили да служат на милиони старостилни. На орбиталните острови и на двата пръстена има други булатории и резервоари със сини червеи. Очевидно е.

— Да, очевидно е. Но не забравяй, че загрявам колкото новородено.

— Не съм го забравила — каза Мойра.

— Не разполагам с точни данни къде са другите булатории — каза Харман. — Можеш ли да ме осветлиш?

— Ще ти ги посоча, след като угасим огъня довечера — хапливо отвърна Мойра.

— Не. Имам предвид карта на пръстените.

— Ти разполагаш ли с карта на пръстените, мой млади Прометее? Нима тя е част от онова, което излапа и изпи в Тадж?

— Не — отвърна Харман. — Но ти можеш да начертаеш карта. Орбитални координати и така нататък.

— Да не би да се замисляш за безсмъртието толкова бързо след раждането, Прометее?

„Дали?“ — запита се Харман и се сети за последната си мисъл, преди да осъзнае, че в запасите на постчовешките пръстени има и други булатории. Мисълта за бременната и ранена Ада.

— Защо всички работещи лечебни вани се намираха на острова на Просперо? — попита той. Още докато задаваше въпроса си, вече виждаше отговора като спомен за забравен кошмар.