Дан Симънс - Олимп

Харман се обърна към Мойра.

— Е, походи с мен няколко дни до Средиземноморския басейн, вместо да ме пращаш на тримесечен преход през океанското дъно… преход, който може би никога не ще завърша. Ще вземем аероскутер до Ардис или някоя совалка до пръстените и ще ги накараме отново да включат захранването и факс възлите.

Мойра поклати глава.

— Уверявам те, мой млади Прометее, не искаш да вървиш към Средиземноморския басейн.

— Там има почти един милион калибани на свобода — каза Просперо. — Преди се ограничаваха в басейна, но Сетебос ги освободи. Избиха войниксите, които пазеха Ерусалим, плъзнаха по Северна Африка и Близкия изток и вече щяха да са покрили по-голямата част от Европа, ако Ариел не ги задържаше.

— Ариел! — възкликна Харман. Мисълта за мъничкия… дух… удържащ сам милион — ако не и повече — беснеещи калибани, му изглеждаше напълно абсурдна.

— Ариел може да използва повече ресурси, отколкото си сънувал, Харман, приятелю на Никой — каза Просперо.

— Хмм. — Харман не изглеждаше убеден.

Стигнаха до ръба на покритата с трева отвесна скала. Тясна пътека се спускаше на зигзаг към плажа. Оттук Атлантическият пролом изглеждаше много по-истински и странно ужасяващ. Вълни се разбиваха от двете страни на невъзможния сегмент, изрязан в океана.

— Просперо — каза Харман, — ти си създал калибаните да се противопоставят на заплахата от войниксите. Защо им разрешаваш да вилнеят?

— Вече не ги контролирам — каза старият маг.

— Откакто пристигна Сетебос ли?

Магът се усмихна.

— Изгубих контрол над калибаните — и над самия Калибан — много векове преди Сетебос.

— Защо изобщо си създал тези проклети същества?

— За сигурност — отвърна Просперо. И отново се усмихна на иронията на тази дума.

— Ние… постчовеците — обади се Мойра, — помолихме Просперо и неговия… другар… да създадат раса същества, които са достатъчно свирепи, за да накарат размножаващите се войникси да престанат да изпълват Средиземноморския басейн и да пречат на операциите ни. Разбираш ли, използвахме басейна за…

— За получаване на храна, памук, чай и другите неща, които ви трябват на орбиталните острови — довърши Харман. — Зная.

Замълча, замислен над последните й думи.

— Другар? Ариел ли имаш предвид?

— Не, не Ариел — каза Мойра. — Разбираш ли, преди петнадесет столетия съществото, което наричаме Сикоракса, още не бе…

— Това е достатъчно — прекъсна я Просперо. Изглеждаше объркан.

Харман не искаше да остави нещата така.

— Но онова, което ни каза преди година, е истина, нали? — обърна се той към мага. — Майката на Калибан е Сикоракса, а бащата — Сетебос… или си ни излъгал и тогава?

— Не, не — каза Просперо. — Калибан е създание, родено от вещицата и чудовището.

— Питах се как огромен мозък с размерите на склад с десетки ръце, по-големи от мен, е успял да се съвкупи с вещица с размерите на човек — каза Харман.

— Много внимателно — отвърна Мойра. „Както и можеше да се очаква“, помисли си Харман. Приличащата на млада Сави жена посочи Пролома. — Готови ли сме да тръгваме?

— Само още един въпрос към Просперо — каза Харман, но когато се обърна, магът бе изчезнал. — По дяволите! Мразя, когато прави така.

— Има работа на друго място.

— Не се и съмнявам. Исках да го питам за последен път защо ме праща през Атлантическия пролом. Абсолютно безсмислено е. Ще умра по пътя. Искам да кажа, там няма храна…

— Приготвила съм ти десет хранителни блокчета — каза Мойра.

Харман се разсмя.

— Добре… значи след десет дни няма да имам храна. И вода…

Мойра измъкна от раницата някакъв мек, заоблен, почти плосък предмет. Изглеждаше почти като меховете за вино от торинската драма, само дето беше празен. От него излизаше тънка тръба. Мойра му го подаде и Харман усети колко хладен е на допир.

— Хидратор — обясни Мойра. — Ако във въздуха има някаква влага, той ще я събере и ще я филтрира. Ако носиш термокожа, ще събере потта ти и отделените течности, ще ги пречисти и ще ти осигури питейна вода. Няма да умреш от жажда.

— Не си взех термокожата — каза Харман.

— Приготвила съм ти я. Ще ти трябва за лов.

— За лов?

— Може би по-правилно е риболов — каза Мойра. — По всяко време можеш да преминеш през силовото поле и да убиеш някоя риба. Бил си под вода и преди, на острова на Просперо преди десет месеца, така че знаеш, че термокожата те предпазва от налягането, а осмозната маска ти позволява да дишаш.