Дан Симънс - Олимп

Понякога в мрака Ахил усеща движението на големи тела, но дори на най-ярките проблясъци на вулканите не може да различи кой или какво минава покрай него в ужасната нощ. Долавя, че телата са прекалено огромни и с прекалено странни форми, за да са човешки. Каквито и да са, засега те не му обръщат внимание.

Бързоногият Ахил, син на Пелей, вожд на мирмидонците и най-благородният герой на Троянската война, полубог в страховития си гняв, лежи размазан върху пулсиращия горещ вулканичен камък, ослепен и оглушен, и използва цялата си сила, за да продължи да диша.

„Може би трябваше да измисля друг начин да победя Зевс и да върна към живота любимата си Пентезилея“ — мисли си той.

И при най-малката мисъл за Пентезилея му се иска да заплаче като дете — но не като Ахил детето, защото като малък той никога не е плакал. Нито веднъж. Кентавърът Хирон го е научил как да избягва да се поддава на емоциите си — разбира се, с изключение на гнева, яростта, завистта, алчността, жаждата и похотта, тъй като те са изключително важни за един воин. Да плаче от любов? Подобна мисъл би накарала благородния Хирон да избухне в дрезгавия си кентавърски смях и да удари силно младия Ахил с голямата си учителска пръчка. „Любовта не е нищо друго освен грешно разбрана похот“ — би казал той и отново би ударил седемгодишния Ахил по слепоочието.

Ахил да иска да плаче още повече в този негоден за дишане ад, защото някъде дълбоко зад бушуващите в него емоции знае, че не трябва да дава и пет пари за мъртвата амазонска курва — тя го беше нападнала с шибано отровно копие, в името на боговете — и при нормални обстоятелства щеше да съжалява единствено за това, че проклетата кучка и конят й са останали живи толкова дълго. А сега е тук, страда в този ад и иска от самия татко Зевс да възкреси тази жена — и всичко това защото онази гадна курва Афродита е изсипала някакви химикали върху смърдящата амазонка.

От мъглата се появяват три огромни фигури. Намират се достатъчно близко, за да могат напрегнатите, изпълнени със сълзи очи на Ахил да различат, че са жени — ако жените достигат височина девет метра и циците им са по-големи от тялото му. Голи са, но са оцветени в множество ярки цветове, които се виждат дори през червения филтър на вулканичното зарево. Лицата им са издължени и невероятно грозни. Косите им или приличат на виещи се змии в нагорещения въздух, или наистина са змии. Гласовете им са непоносимо по-силни от оглушителния фонов тътен.

— Сестро Йона — прогърмява първата фигура и се надвесва над него, — можеш ли да ми кажеш що за нещо се е проснало на тази скала като морска звезда?

— Сестро Азия — отвръща втората фигура, — бих казала, че това е смъртен, ако смъртните могат да дойдат тук и да оцелеят, което е невъзможно. Де да можех да видя дали е мъж, което не мога, тъй като лежи по корем. Има хубава коса.

— Сестри океаниди — казва третата фигура, — да видим какъв е полът на тази морска звезда.

Огромна ръка грубо сграбчва Ахил и го преобръща. Пръсти колкото бедрата му раздират бронята му, скъсват колана и смъкват долната му дреха.

— Мъж ли е? — пита първата фигура, онази, която сестра й е нарекла Азия.

— Ако можеш да го наречеш така с тая малка пишка — казва третата фигура.

— Каквото и да е това същество, то е паднало и сломено — отбелязва женският гигант Йона.

Внезапно огромните фигури в мрака, които Ахил е взел за канари, се размърдват, разлюляват се и повтарят с нечовешки гласове:

— Паднало и сломено!

— Паднало и сломено! — потретват други, още по-далечни невидими гласове в червеникавата нощ.

Имената най-сетне застават по местата си. Хирон е учил младия Ахил на митология и теология, за да почита живите и настоящи богове. Азия и Йона са океаниди — дъщери на Океан — заедно със сестра си Пантея: второто поколение титани, родени след първоначалното съвкупление на Уран и Гея. Титаните, които управлявали в древни времена небето и земята заедно с Гея, преди отрочето от третото поколение — Зевс — да ги победи и да ги запрати в Тартара. От всички титани единствено на Океан му било разрешено да отиде в изгнание на едно по-поносимо и приятно място, заключен в друго измерение под квантовата обвивка на Илион-Земя. Боговете могат да посещават Океан, но децата му били прокудени във вонящия Тартар — Азия, Йона, Пантея и всички други титани, в това число и братът на Океан Кронос, който станал баща на Зевс, и сестра му Рея, майката на сегашния баща на боговете. Всички други мъжки потомци от брака между Уран и Гея — Кой, Крий, Хиперион и Япет, както и останалите им дъщери — Тея, Темида, Мнемозина, златоносната Феба и сладката Тетида — също били прогонени в Тартар след победата на Зевс на Олимп преди хиляди години.