Дан Симънс - Олимп

Радарът на Орфу примигна към тях — усети се като погалване на перце в електромагнитния спектър. Манмът си помисли, че приятелят му чака реакциите им, може би одобрителните им викове. Но никой не помръдна и не заговори.

— Аз също не схващам — каза Манмът.

— Какво представлява човешкият мозък? — реторично попита Орфу. — Имам предвид, че всички моравеки имаме такъв. Какво представлява той? Как работи? Като двоичните или като ДНК компютрите, които използваме със същата цел?

— Не — отвърна Чо Ли. — Знаем, че човешкият мозък не е като компютър, нито пък е химическа запаметяваща машина, както са смяталите учените от Изгубената ера. Човешкият мозък… умът… е квантово-холистична вълна.

— Именно! — извика Орфу. — Постчовеците са използвали точно това проникновено прозрение за човешкия ум, за да усъвършенстват своите брана-дупки, пътуването във времето и квантовото телепортиране.

— Все още не виждам как — каза Астейг/Че.

— Помислете си как точно действа квантовото телепортиране — каза Орфу. — Чо, ти ще го обясниш по-добре от мен.

— При ранните експерименти по квантово телепортиране, извършени от старостилните човеци в древни времена, от двадесети век насетне, се получавали свързани двойки фотони, единият от които се телепортирал, или всъщност се телепортирало пълното квантово състояние на протона, чрез предаване на анализа на Бел-състоянието на втория протон чрез редовни подпрагови канали.

— Това не нарушава ли принципа на Хайзенберг и ограниченията на Айнщайн за скоростта на светлината? — попита главен центурион Меп Аху, който явно също като Манмът не бе получил справка за начина, по който боговете на Монс Олимпус на Марс се телепортираха до Илион.

— Не — каза Чо Ли. — Телепортираните фотони не носят информация, когато се преместват моментално от едно място на друго във вселената — това се отнася дори за информацията за собственото им квантово състояние.

— Значи квантово телепортираните фотони са безполезни — отбеляза главен центурион Меп Аху. — Поне за комуникационни цели.

— Не съвсем — каза Чо Ли. — Приемащият телепортирания фотон има шанс едно на четири да познае квантовото му състояние — квантовият фотон има само толкова възможни състояния — и по този начин да използва квантови битове данни. Те се наричат кубити и ние ги използваме доста успешно за моментална комуникация.

Манмът поклати глава.

— И как стигаме от квантовото състояние на фотони без информация до квантовото телепортиране на гръцките богове до Троя?

— Въображението може да се сравни със съня на Адам — напевно каза Орфу от Йо. — Той се събужда и открива, че е истина. Джон Кийтс.

— Би ли се опитал да бъдеш още по-загадъчен? — язвително подметна Сума IV.

— Бих могъл — каза Орфу.

— Какво общо има поетът Джон Кийтс с квантовото телепортиране и причината за настоящата квантова криза? — попита Манмът.

— Предполагам, че постчовеците са направили своя пробив в брана-дупките и квантовото телепортиране преди повече от хилядолетие и половина именно поради знанието си за холистичната квантова природа на човешкото съзнание — този път съвсем сериозно каза йониецът. — Направих някои предварителни проучвания с квантовия компютър на кораба. Ако представите човешкото съзнание като вълнов феномен, каквото е всъщност, разложите на терабайти квантовите данни на вълновата основа на самата физическа реалност и приложите съответните релативистични полеви трансформации на Куоломб към вълновите функции на ум-съзнание-реалност, лесно ще разберете как постчовеците са отворили брана-дупки към нови вселени и са се телепортирали в тях.

— Как? — попита премиер интегратор Астейг/Че.

— Отначало са отворили брана-дупки към алтернативни вселени, съдържащи точки в пространство-времето, в които вече е имало свързани двойки вълни на човешкото съзнание — каза Орфу.

— Ъ? — обади се Манмът.

— Какво е реалността, ако не квантова вълна, колапсираща през различните вероятностни състояния? — запита Орфу. — Как работи човешкият ум, ако не като някакъв интерферометър, възприемащ колапсирането на същите тези вълни?

Манмът поклати глава. Беше забравил за намиращите се на мостика моравеки, за това, че след по-малко от три часа могат да пратят подводницата му и спускателния кораб на Земята, за опасността, в която се намираха… беше забравил всичко с изключение на главоболието, което му бе причинил приятелят му Орфу от Йо.