Дан Симънс - Олимп

— Ако старостилните човеци не използват квантовото телепортиране, тогава как са се придвижвали моментално от едно място на друго в продължение на над четиринадесет столетия? — попита главен центурион Меп Аху.

— Чрез старомодната идея за телепортиране — отвърна Орфу. — Записване на всички данни за човешкото тяло, ум и личност в кодиран вид, преобразуването на материята в енергия, която се насочва и възстановява другаде, също както излъчваните телевизионни серии на „Стар Трак“ от Изгубената ера.

— Трек — поправи го генерал Бех бин Адее.

— Аха! Още един почитател — отбеляза Орфу.

От объркване или раздразнение генералът изщрака с убийствените си назъбени щипци.

— Нашите учени отдавна са изчислили, че запазването на такива огромни количества данни е невъзможно — каза Чо Ли. — За целта ще са нужни повече терабайта памет, отколкото са атомите във вселената.

— Очевидно постчовеците са намерили начин да построят такива устройства, тъй като старостилните човеци телепортират задниците си от векове — каза Орфу. — Не истинско телепортиране на квантово ниво от вида, който използва нашият приятел Хокънбери или олимпийските богове, а грубото механично разкъсване на молекулите на парчета и събирането им на друго място.

— Защо им е да постъпват така със старостилните човеци? — запита Манмът. — Защо е нужен подобен невероятен проект само за сто хиляди души, които са едва ли не като домашни любимци… като животни в зоопарк? Не сме виждали никакви признаци на инженерство, никакво строителство на градове или какъвто и да било знак за съзидателна дейност вече повече от хилядолетие и половина.

— Може би самото телепортиране има нещо общо с тази културна ретардация — каза Орфу. — А може би не. Убеден съм обаче, че тъкмо това трябва да търсим там долу. В конкретния случай — „Изстреляй ме, Скути“.

— Скоти — поправи го Ретроград Синопесен.

— Благодаря — каза Орфу и излъчи към Манмът: „Вече сме трима“.

— Може и да си прав, че старостилните човеци използват груба форма на възпроизвеждане и предаване на материя вместо истинско квантово телепортиране, но това не обяснява Марс или… — започна Астейг/Че.

— Да. Но обяснява обсебеността на постчовеците от достигането на друга вселена в друго измерение. — Орфу бе толкова възбуден и изпитваше такова задоволство, че дори не забеляза, че прекъсва най-важния премиер интегратор на целия Консорциум на Петте луни.

— Откъде знаеш, че постчовеците са обсебени от желанието да достигнат друга вселена? — попита генерал Бех бин Адее.

— Майтапиш ли се? — отвърна Орфу.

Манмът си помисли, че суровият астровекски генерал от астероидния пояс едва ли е чувал много пъти подобен въпрос в живота си или поне във военната си кариера.

— Просто погледни какви вехтории са оставили след себе си на орбита — продължи Орфу, без да забелязва потресеното изражение на военния моравек. — Акумулатори на червееви тунели, ускорители на черни дупки, всички ранни опити да се разкъса пространство-времето, да се намерят преки пътища извън тази вселена… или към друга.

— Черните дупки и червеевите тунели не вършат работа — обади се Чо Ли от Калисто. — Поне не и като средство за транспорт.

— Да, ние го знаем сега, а постчовеците са го открили преди повече от петнадесет столетия — съгласи се Орфу. — В такъв случай, щом имат тези невероятни запаметяващи сателити в орбита наред с грубите портали за телепортиране чрез възпроизвеждане на материя за старостилните човеци, обзалагам се, че са ги използвали като опитни зайчета за всички тези експерименти и едва след това са започнали да се занимават с брана-дупките и квантовото телепортиране.

— Нашите учени и инженери се… занимават, както се изрази… от векове с квантовото телепортиране и поколението мембранни дупки на Калаби-Яу — каза Ретроград Синопесен. Бе толкова развълнуван, че почти танцуваше на дългите си паешки сребристи крака. — Без успех обаче.

— Защото ни е липсвало едно нещо, което е помогнало на постчовеците да направят своя пробив — каза Орфу от Йо и замълча.

Всички зачакаха. Манмът знаеше, че приятелят му страшно се наслаждава на момента.

— Този един милион човешки тела, умове, спомени и личности, запазени като цифрови данни в орбиталните запаметяващи сателити — каза Орфу. Дълбокият му глас звучеше тържествуващо, сякаш бе решил някаква стара математическа главоблъсканица.

— Не схващам — каза главен центурион Меп Аху.