Дан Симънс - Олимп

— И как така? — Хефест присвива здравото си око.

— Помагаш ми сега — прошепва Ахил в мръсното безформено божествено ухо — и след седмица може ти да седиш на златния трон в Залата на боговете, а не Зевс.

— И как ще стане това? — пита Хефест, но също шепнешком. Продължава да присвива око, но внезапно в него се е появила и жажда.

Все така тихо, все така стиснал брадата на Хефест в юмрука си, Ахил разкрива плана си на Майстора.

Зевс се събужда с рев.

Верният на думата си Хефест изчезва в мига, когато инжектира адреналина в сърцето на бащата на боговете, като спира само колкото да измъкне дългата игла и да метне спринцовката колкото се може по-далеч от него. След три секунди Зевс сяда и изревава толкова силно, че Ахил затиска ушите си с ръце. Бащата на боговете скача, обръща десетметровата тежка дървена маса и разпердушинва цялата южна стена на Одисеевия дом.

— ХЕРА!!! — крещи той. — ПРОКЛЕТА ДА СИ!

Ахил се насилва да не се свие на кълбо от страх, но все пак прави крачка назад, докато Зевс доунищожава остатъците от стената, използва една греда, за да разбие на хиляди парчета изпълняващото ролята на свещник колело на колесница, разбива тежката преобърната маса с един удар на гигантския си юмрук и закрачва бесен напред-назад.

Най-сетне бащата на всички богове като че ли забелязва стоящия до вратата към вестибюла Ахил.

— ТИ!

— Аз — съгласява се Ахил, синът на Пелей. Мечът му е в ножницата, щитът е закрепен на рамото, вместо да е в ръката му. Ръцете му са празни. Дългият богоубийствен нож, даден му от Атина да убие Афродита, е затъкнат в широкия му колан, но не се вижда.

— Какво правиш на Олимп? — изръмжава Зевс. Все още е гол. Хваща се за челото с огромната си лява ръка и Ахил буквално вижда ужасното главоболие да трепти в кървавочервените му очи. Очевидно след Абсолютния сън следва тежък махмурлук.

— Не си на Олимп, господарю Зевс — спокойно отговаря Ахил. — Намираш се на остров Итака, в залата за пиршества на Лаертовия син Одисей, под прикритието на златен облак.

Зевс се оглежда с присвити очи, после отново свежда глава към Ахил.

— Колко време съм спал, смъртни?

— Две седмици, татко — отвръща Ахил.

— Ти, аргивецо, ти, бързоноги мъжеубиецо, ти не би могъл да ме събудиш от какъвто там опиат е използвала белоръката Хера, за да ме упои. Кой бог ме съживи и защо?

— О, Зевсе Гръмовержецо — казва Ахил и скланя глава почти смирено, както е виждал да го правят други толкова много пъти. — Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш — и е истина, че докато повечето от безсмъртните на Олимп те изоставиха, поне един бог остана твой верен слуга, — но първо трябва да помоля за услуга.

— Услуга? — изревава Зевс. — Ще ти дам такава услуга, че ще има да я помниш, ако си позволиш да говориш отново без мое разрешение. Стой там и мълчи.

Огромната фигура посочва и една от трите останали стени, онази, на която е бил окачен колчанът с отровните стрели и на която има отпечатък на грамаден лък, се замъглява и се превръща в триизмерна наблюдателна повърхност, много подобна на холобасейна в Голямата зала на боговете.

Ахил проумява, че пред него се разкрива въздушен изглед към същата тази постройка — двореца на Одисей. Може да види отвън кучето Аргус. Полумъртвото от глад куче е изяло бисквитите и се е съживило достатъчно, за да успее да изпълзи навън на сянка.

— Хера би трябвало да е оставила силово поле зад моя прикриващ златен облак — промърморва Зевс. — Единственият, който би могъл да го премахне, е Хефест. Ще се оправя с него по-късно.

Зевс отново раздвижва ръката си. Виртуалният дисплей се прехвърля към върха на Олимп, към празните домове и зали, към изоставените колесници.

— Слезли са долу да си играят с любимите си играчки — мърмори Зевс.

Ахил вижда битката под стените на Илион. Силите на Хектор като че ли отблъскват аргивците. Въздухът е изпълнен с облаци стрели и двадесет или повече летящи колесници. Мълнии и ярки червени лъчи се стрелкат над бойното поле на смъртните и експлозии изпълват небето: боговете се сражават помежду си, докато героите им са се вкопчили в смъртна схватка под тях.

— Виждаш ли ги, Ахиле? — поклаща глава Зевс. — Пристрастени са като наркомани, като играчи в казино. Петстотин години, откакто победих последните титани, първоначалните подменени, и хвърлих Кронос, Рея и другите чудовищни първородни в зловонната яма на Тартара, петстотин години, откакто развиваме нашите олимпийски сили, влизаме в божествените си роли… и ЗА КАКВО???