Дан Симънс - Олимп

На Ахил не му е наредено изрично да говори и си държи езика зад зъбите.

— ПРОКЛЕТИ ДЕЦА И ТЕХНИТЕ ИГРИ!!! — изревава Зевс и Ахил отново се принуждава да си запуши ушите. — Безполезни като надрусани с хероин наркоманчета от Изгубената ера пред видеоигрите си. След цялото дълго десетилетие заговори, конспирации и тайни борби въпреки забраната ми, след като забавяха времето, за да могат да натъпчат любимите си геройчета с нанотехнологични сили, те просто трябва да видят всичко докрай и да са сигурни, че тяхната страна ще победи. СЯКАШ ТОВА ИМА НЯКАКВО ПРОКЛЕТО ЗНАЧЕНИЕ!

Ахил знае, че някой нисш човек — а за него всички хора са нисши — би трябвало вече да е паднал на колене и да пищи от болка от божествения крясък, но все пак ултразвуковият гръм и рев го карат да му прималее.

— Пристрастени идиоти! — Ревът на Зевс сега е малко по-поносим. — Трябваше още преди пет години да ги накарам всички да се запишат в Анонимни илионийци и да не допусна тази ужасна разплата, която предстои. Хера и съюзниците й наистина прекалиха.

Ахил гледа клането на стената. Образът е толкова дълбок, толкова триизмерен, че стената сякаш се е отворила към претъпканите с убийци бойни полета на самия Илион. Ахейците под некадърното ръководство на Агамемнон видимо се огъват — сребролъкият Аполон очевидно е най-смъртоносният бог в сражението и успява да прогони летящите колесници на Арес, Атина и Хера обратно към морето, — но това все още не е разгром, все още не, нито на небето, нито на земята. От картината на сражението кръвта на Ахил кипва и му се иска да се втурне в боя, да поведе своите мирмидонци в контраатака и да започне клане, което би спряло единствено когато колесницата и конете му изтрополят по мрамора на Приамовия дворец — за предпочитане с влаченото отзад тяло на Хектор, оставящо кървава диря след себе си.

— Е??? — изревава Зевс. — Говори!

— За какво, татко на всички богове и хора?

— Каква е онази… услуга… която искаш от мен, сине Тетидин? — Докато е наблюдавал събитията на стената, Зевс е успял да облече одеждите си.

Ахил пристъпва напред.

— В замяна на това, че те намерих и събудих, татко Зевсе, те моля да върнеш живота на Пентезилея в една от ваните на Лечителя и…

— Пентезилея? — изревава Зевс. — Амазонската курва от северните райони? Русокосата кучка, която уби сестра си Хиполита, за да се добере до безполезния трон на амазонките? Как е умряла? И какво общо има тя с Ахил или Ахил с нея?

Ахил стиска зъби, но държи погледа си — сега убийствен — надолу към земята.

— Обичам я, татко Зевсе, и…

Зевс гръмовно се изсмива.

— Обичаш я значи? Сине Тетидин, наблюдавам те по моите предаващи стени и подове и лично, откакто бе бебе, откакто бе сополиво хлапе, обучавано от търпеливия кентавър Хирон, и никога не съм те виждал да обичаш жена. Дори момичето, което роди сина ти, биваше изоставяно като ненужен товар, когато изпитваше желание да идеш на война — или да мърсуваш и изнасилваш. И сега обичаш Пентезилея , онази безмозъчна руса путка с копие. Разкажи ми още някоя приказка, сине Тетидин.

— Обичам Пентезилея и искам да се възстанови — процежда през зъби Ахил.

В този миг е в състояние да мисли единствено за богоубийствения нож в колана си. Но Атина вече го е лъгала. Ако е излъгала и за способностите на този нож, ще се окаже истински глупак да тръгне срещу Зевс. Ахил знае, че така и така е глупак, щом като е дошъл тук да моли бащата за дар. Но въпреки това се овладява, свел поглед надолу и свил мощните си юмруци.

— Афродита даде на царицата на амазонките благоухание, което да си сложи, когато влезе в двубой с мен… — започва той.

Отново се разнася гръмовният смях на Зевс.

— Само не и номер девет! Е, наистина здравата са ти го начукали, приятелю. Как умря курвата Пентезилея? Не, чакай, ще видя сам…

Господарят татко махва отново с дясната си ръка и екранът на стената се замъглява, измества се, прескача назад през време и пространство. Ахил вдига поглед и вижда обречената амазонка да напада него и хората му на червеното поле в подножието на Олимп. Гледа как Клония, Бремуза и останалите амазонки падат от стрелите и мечовете на мъжете. Гледа отново как хвърля безпогрешното копие на баща си и как пронизва Пентезилея и коня зад нея, набучва ги подобно на някакви гърчещи се насекоми.

— О, добра работа — прогърмява Зевс. — И сега искаш да я върнеш към живот в една от ваните на моя Лечител?