Дан Симънс - Олимп

— Да, господарю — казва Ахил.

— Не зная как си разбрал за Залата на лечението — казва Зевс, — но би трябвало да знаеш, че дори неземните умения на Лечителя не са в състояние да върнат към живота смъртен.

— Господарю — с тих, но напрегнат глас казва Ахил. — Атина направи магия коварната смърт да не овладее тялото на моята възлюбена. Може би е възможно да…

— ТИШИНА! — изревава Зевс и звуковата вълна отхвърля Ахил към холостената. — НИКОЙ ОТ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ПАНТЕОН БЕЗСМЪРТНИ НЕ МОЖЕ ДА КАЗВА НА ТАТКО ЗЕВС КАКВО Е ВЪЗМОЖНО И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, ОЩЕ ПО-МАЛКО НЯКАКЪВ СИ СМЪРТЕН КОПИЕНОСЕЦ С ПРЕКОМЕРНО РАЗВИТИ МУСКУЛИ.

— Да, татко — казва Ахил и вдига очи към грамадната брадата фигура, — но се надявах, че…

— Тишина — повтаря Зевс, но този път тонът му позволява на Ахил да махне ръце от ушите си. — Сега тръгвам — да унищожа Хера, да хвърля съучастниците й в бездънния Тартар, да накажа останалите богове по начин, който никога не ще забравят, и веднъж завинаги да затрия тази нападаща аргивска армия. Вие гърците наистина ми дойдохте до гуша със своята безочливост и коварство.

Зевс закрачва към вратата.

— Намираш се на Илион-Земя, сине Тетидин. Може да са ти нужни много месеци, но и сам ще можеш да намериш пътя до дома си. Не ти препоръчвам да се връщаш при Илион — докато стигнеш, там няма да са останали живи ахейци.

— Не — казва Ахил.

Зевс рязко се обръща. Някъде под брадата му играе усмивка.

— Какво каза?

— Казах не. Ти трябва да изпълниш желанието ми. — Ахил сваля щита и го наглася на ръката си, сякаш тръгва на бой. Измъква меча си.

Зевс отмята глава и се разсмива.

— Да изпълня желанието ти или… какво, копеле Тетидино?

— Или ще нахраня с черния дроб на Зевс Аргус, гладното куче на Одисей в двора — твърдо заявява Ахил.

Зевс се усмихва и поклаща глава.

— Знаеш ли защо си още жив, насекомо?

— Защото съм Ахил, синът Пелеев — отговаря мъжеубиецът и пристъпва напред. Иска му се да има копие. — Най-великият воин и най-благородният герой на Земята, неуязвим за враговете си, приятел на убития Патрокъл, роб и слуга на никой човек… или бог.

Зевс отново поклаща глава.

— Ти не си син на Пелей.

Ахил спира.

— Какви ги говориш, повелителю на мухите? Господарю на конските лайна? Аз съм синът на Пелей, който е син на Еак, син на смъртен, оженил се за безсмъртната морска богиня Тетида, цар и потомък на дългия род царе на мирмидонците.

— Не — казва огромният бог, прави крачка напред и се издига над Ахил. — Ти си син на Тетида, но си копеле от моето семе, а не от семето на Пелей.

— Ти! — Ахил се опитва да се разсмее, но от гърлото му излиза нещо като дрезгав лай. — Безсмъртната ми майка ми каза цялата истина, че…

— Безсмъртната ти майка лъже с мръсните си от водорасли уста — смее се Зевс. — Преди почти три десетилетия пожелах Тетида. Тогава тя не бе изцяло богиня, макар и да бе много по-красива от повечето от вас, смъртните. Но богините на съдбата, онези проклети броячки на зърна със сметала с ДНК памет, ме предупредиха, че всяко родено от мен и Тетида дете ще означава край на властта ми, може да причини моята смърт и да свали властта на самия Олимп.

Ахил го гледа с омраза и неверие.

— Но аз въпреки това желаех Тетида — продължава Зевс. — И затова я изчуках. Но преди това се преобразих в тялото на Пелей — някакъв обикновен смъртен, по който бе залитнала по онова време Тетида. Но спермата, която те зачена, е Зевсовото божествено семе, Ахиле, сине на Тетида , не си мисли друго. Защо иначе мислиш, че майка ти те отнесе толкова далеч от онзи идиот Пелей и те даде да те отгледа един стар кентавър?

— Лъжеш — изръмжава Ахил.

Зевс поклаща глава, почти тъжно.

— И ще умреш на мига, млади Ахиле — казва бащата на всички богове. — Но ще умреш, знаейки, че ти казвам истината.

— Не можеш да ме убиеш, повелителю на раците.

Зевс почесва брадата си.

— Прав си, не мога. Поне не пряко. Тетида се е погрижила за това. Когато разбра, че аз съм бил любовникът, който я е изчукал, а не лишения от хуй червей Пелей, тя научи и предсказанието на мойрите и че ще те убия също толкова сигурно, колкото баща ми Кронос предпочиташе да изяжда децата си, вместо да рискува с бунтове и отмъщения, когато пораснат. И щях да го направя, млади Ахиле — щях да те изям като бебе, ако Тетида не те бе сложила във вероятностните пламъци на чистия квантов небесен огън. Ти си уникален за вселената квантов изрод, копеле на Тетида и Зевс. Смъртта ти, макар да не зная подробностите около нея, тъй като богините на съдбата не ги споделят, е абсолютно сигурно определена.