Дан Симънс - Олимп

След това дъщерята на могъщия Кронос нагласи лъскавите си благоухайни къдрици около остроскулестото си лице и облече благоухайни одежди, ушити специално за нея от Атина, когато двете бяха приятелки, с други думи, много отдавна. Платът беше чудно гладък, с множество шарки и фигури, сред които изящна роза, втъкана от пръстите и вълшебния стан на Палада. Хера прихвана божествената материя на високата си гръд със златна фибула и я завърза — точно под гърдите си — с пояс, украсен със стотици пискюлчета.

Закачи на грижливо пробитите възглавнички на ушите си — едва надничащи като бели, плахи морски същества от тъмноухайните къдри — тройни обеци с форма на черници, чийто сребърен блясък се забиваше дълбоко във всяко мъжко сърце.

После се забули с нов воал от златна тъкан, която сияеше като слънце върху розовите й скули. Накрая обу фини сандали на белите си нозе и кръстоса златните ремъци на гладките си прасци.

Ослепителна от глава до пети, Хера се изправи пред огледалната стена до вратата на банята и изпитателно се огледа, после рече:

— Още те бива.

После напусна покоите си, излезе в кънтящата мраморна зала, докосна лявата си гръд и се телепортира.

Завари Афродита да се разхожда сама по южните склонове на Олимп. Точно преди залез-слънце храмовете и домовете на боговете от източната страна на калдерата бяха обагрени в светлина и богинята на любовта се възхищаваше на златното сияние на марсианския океан на север и на ледовете по върховете на трите могъщи вулкана на изток, към които Олимп хвърляше грамадната си, над двестакилометрова сянка. Гледката бе малко замъглена, заради обичайното силово поле около Олимп, което им позволяваше да дишат и ходят при почти земна гравитация, толкова близо до самия космически вакуум над тераформирания Марс, както и заради искрящата егида , вдигната от Зевс в началото на войната.

За тази война напомняше Дупката, кръг, изрязан от сянката на Олимп, огрян от залез на друг свят, в който мъждукаха огньовете на смъртните и проблясваха движещите се моравекски съдове.

— Рожбо любима, дали би ми чула молбата гореща? — извика Хера на богинята на любовта. — Или сега ще откажеш, във свойто сърце разярена, дето закрилям данайци, а ти на троянци помагаш? Още ли ми се сърдиш, задето помагах на аргивците през тия десет смъртни години, докато ти защитаваше своите многообични троянци?

— Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос! — отвърна Афродита. — С радост ще се подчиня. Какво мога да сторя за толкова могъща богиня като теб?

Слънцето вече беше залязло и двете богини бяха потънали в здрач, но Хера забеляза, че кожата и вечната усмивка на Афродита сякаш сияят със своя светлина. Господарката на небето реагира чувствено като жена — не можеше да си представи как се чувстват боговете в присъствието на Афродита, камо ли слабоволевите смъртни мъже.

Тя дълбоко си пое дъх — тъй като следващите й думи щяха да я ангажират с най-опасната интрига, която беше измисляла.

— Дай ми любовната сила и чара, с които владееш винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени!

Афродита продължи да се усмихва, но едва забележимо присви ясните си очи.

— Естествено, дъще на Кронос, щом ме молиш, но за какво са ти моите скромни хитрини на теб, която и без туй спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен?

Хера най-спокойно излъга. И подобно на повечето лъжци, изреди колкото можеше повече подробности.

— Тая война ме тревожи, богиньо на любовта. Заговорите и интригите на боговете, аргивците и троянците нараняват сърцето ми. Аз ще отида да видя във земните плодни предели бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетида. Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща, като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли Кроноса чак под земята и чак под морето безводно и построи новия ни дом тук, на тоя студен червен свят.

— Но защо са ти моите вълшебства, о, Хера, за да идеш при Океан и Тетида? — тихо попита Афродита.

Хера й се усмихна коварно.

— Старците са се разделили, двамата вече отдавна взаимно отбягват общо легло и наслади. Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги. С любезни слова ще придумам сърцата им мили, двамата пак да споделят леглото с любовна наслада. Затуй те моля, Афродита, като твоя нежна дружка, която желае двама стари близки пак да се залюбят, дай ми назаем някоя от своите тайни, та да помогна на Тетида да си върне Океан.

Пленителната усмивка на Афродита стана още по-сияйна. Слънцето вече го нямаше и дори върхът на Олимп тънеше в мрак, ала усмивката на богинята на любовта топлеше и двете.