Дан Симънс - Олимп

— Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно, жено на Зевс, нашия господар, който повелява на всички ни.

С тези думи Афродита свали от гърдите си своя таен пояс и протегна напред тънката паяжина от плат и микропроводници. Хера се вторачи в пояса и устата й изведнъж пресъхна. „Да изпълня ли плана си? Ако открият какво съм намислила, Атина и другите съзаклятници сред боговете безмилостно ще ме нападнат. Ако усети коварството ми, Зевс ще ме погуби така, че нито лечебните вани, нито извънземният Лечител не ще могат да ми вдъхнат дори подобие на олимпийски живот“.

— Обясни ми как действа — прошепна тя на богинята на любовта.

— Тоя пояс крие всички вълшебства на прелъстяването — тихо отвърна Афродита. — Любовната страст, пулсиращия порив на копнежа, шеметния полет на секса, виковете на пламенните любовници и любовните нежности.

— В тоя малък пояс? — изненада се Хера. — Как действа?

— Неговата магия е в състояние да подлуди всеки мъж от страст — прошепна другата богиня.

— Да де, ясно, но как действа ? — Кронидовата щерка сама долови нетърпението в думите си.

— Откъде да знам? — засмя се Афродита. — Получих го като част от пакета, когато… той ни направи богове. Широкоспектърни феромони? Нанотехнологични хормонални реакции? Микровълнова енергия, пряко насочена към мозъчните центрове на секса и удоволствията? Няма значение… Въпреки че е само един от многобройните ми фокуси, действа безотказно. Опитай го, жено на Зевс.

Хера мило се усмихна, взе пояса и го пъхна между и под високите си гърди. Одеждите й едва го скриваха.

— Как да го задействам?

— Искаш да кажеш как ще помогнеш на майка Тетида да го използва, нали?

— Да, да.

— Когато настъпи моментът, докосни гърдите си, все едно се готвиш да задействаш телепортаторните наноактиватори, но вместо да си представиш далечното си местоназначение, пипни с пръст пояса и мисли за нещо възбуждащо.

— Това ли е? Само това ли?

— Само това — потвърди Афродита. — Напълно е достатъчно. В тъканта на тоя пояс се крие цял нов свят.

— Благодаря ти, богиньо на любовта — тържествено рече Хера. Лазерни копия пронизваха силовото поле над тях. През Дупката прелетя моравекски стършел или космически кораб и се понесе към космоса.

— Знам, че няма да се върнеш, без да си изпълнила целите си — отвърна Афродита. — За каквото и да копнее нетърпеливото ти сърце, убедена съм, че ще го постигнеш.

Хера се усмихна. После докосна гръдта си, като внимаваше да не пипне пояса, пъхнат точно под зърната на гърдите й, и се телепортира по квантовата пътека, която Зевс беше създал в нагънатото пространство-време.

Призори Хектор заповяда да угасят погребалната клада с вино. После с най-верните другари на брат си прерови въглените; с крайно внимание отделиха костите на Парис от пепелта и овъглените кокали на кучетата, жребците и хилавия бог, нападали по ръба на кладата — Парисовите останки лежаха в средата.

Хектор и неговите бойни другари със сълзи на очи събраха костите на Парис в златна урна и я запечатаха с двоен пласт мас, както го изискваше обичаят за смелите и благородните. После с тържествена процесия я пренесоха по оживените улици и пазарища — селяни и воини мълчаливо се отдръпваха и им правеха път — и стигнаха до разчистеното от останки място, където допреди първата олимпийска бомбардировка осем месеца по-рано се бе издигало южното крило на Приамовия дворец. В центъра на освободеното пространство се издигаше временна гробница, построена от каменните блокове, пръснати по време на бомбардировката. Малкото открити кости на царица Хекуба, Приамовата жена и майка на Хектор и Парис, вече лежаха в гробницата. Хектор покри Парисовата урна с лек ленен саван и лично я внесе вътре.

— Засега оставям костите ти тук, братко, нека земята те обгърне, дорде дойде ред и аз да те прегърна в мрачните зали на Хадес — каза той пред последвалите го мъже. — Когато свърши тая война, ще построим за теб, майка ни и всички ония, които паднаха — най-вероятно дотогава и аз ще съм сред тях — по-голяма гробница, напомняща на самия Дом на смъртта. Дотогава сбогом, братко.

Хектор и хората му излязоха и стотиците очакващи ги троянски герои затрупаха временната каменна гробница с пръст и камъни.

След това Хектор, който от две денонощия не беше спал, тръгна да търси Ахил, нетърпелив да поднови битката с боговете и още по-настървен да пролива златистата им кръв.