Дан Симънс - Хиперион

— Няма и най-малката надежда, дявол да го вземе.

Моите „няколко седмици“ да изгладя „Песни“-те се превърнаха в десетмесечен всеотдаен труд. Затворих повечето от помещенията в къщата, като оставих само стаята в кулата на Денеб Драй, залата за упражнения на Лусус, кухнята и банята за гости на Mare Infinitum. Работех пълни десет часа на ден, правех почивка за малко физически упражнения, последвани от ядене и кратка дрямка, и след това се връщах на писалището си за нов осемчасов упорит труд. Беше като времето преди пет години, когато се възстановявах от мозъчния инсулт, и понякога ми бе нужен цял час или цял ден, за да ми дойде някоя дума или някое понятие да пусне корени в здравата почва на езика. Сега това беше един още по-бавен процес, тъй като агонизирах над съвършената дума, прецизната римна схема, най-игривия образ и най-неизказания аналог на най-неуловимата емоция.

След десет стандартни месеца свърших, признавайки древния афоризъм, че никой роман или стихотворение никога не са завършени, а само изоставени.

— Какво мислиш? — попитах Тирена, когато тя прочете оригинала.

Очите й бяха празни, бронзови дискове по модата на онази седмица, но очевидно в тях имаше сълзи. Тя изтри една от тях.

— Красиво е — промълви тя.

— Опитах се да преоткрия гласа на някои от древните — неочаквано скромно казах аз.

— Справил си се блестящо.

— Интерлюдията за Небесна врата е все още грубовато — подхвърлих.

— Съвършена е.

— Става дума за самотата — поясних.

— Това е самотата.

— Смяташ ли, че е готова? — попитах.

— Съвършена е… един шедьовър.

— Мислиш ли, че ще се продаде?

— По никой начин, дяволите да го вземат.

Те планираха първоначален тираж от седемдесет милиона хардфаксови екземпляра от „Песни“-те. „Транслайн“ пусна реклами из цялата инфосфера, излъчиха търговски рекламни клинове но ХХВ, предадоха софтуерни вкладки, сполучливо раздухани рекламни обяви от автори на бестселъри, осигуриха рецензирането й в книжния раздел на „Новият Ню Йорк Таймс“ и на „ТС2 26 26 Съкращение на Тау Сети Сентър — бел.прев. Ривю“ и изобщо похарчиха цяло състояние за реклама.

През първата година от издаването й се разпродадоха двадесет и три хиляди хардфаксови екземпляра. При десет процента хонорар върху коричната цена от 12 марки бях възстановил 13 800 от двата милиона марки аванс от „Транслайн“. През втората година бяха реализирани 638 хардфаксови екземпляра; не бяха продадени никакви права в инфосферата, нямаше никакви литературни четения.

Онова, което не достигаше на „Песни“-те в продажбите, беше наваксано под формата на отрицателни рецензии: "Невъзможно за дешифриране… архаично… без отношение към всички текущи проблеми — пишеше в критичната рубрика на „Таймс“. „Господин Снленъс е постигнал съвършената некомуникативност — пишеше Урбан Кан рай в «ТС2 Ривю», — отдавайки се на една оргия от претенциозно умопомрачение.“ По „Мрежата на Всеобема сега!“ Мармън Хамлит нанесе окончателния смъртоносен удар: „О, поезията на… как му беше името… не можах да я прочета. Не се и опитах.“

Тирена Уингрийн-Фийф не изглеждаше угрижена. Две седмици след като постъпиха първите рецензии и хардфаксови отзиви, един ден след приключването на моя тринадесетдневен запой се телепортирах до нейния офис и се тръшнах на пенопластовото кресло, клекнало по средата на помещението като кадифена пантера. На Тау Сети Сентър вилнееше една от легендарните гръмотевични бури и светкавици с юпитеровски размери раздираха кърваво оцветения въздух непосредствено отвъд невидимото задържащо поле.

— Не се притеснявай — рече Тирена. Тазседмичната модна линия включваше прическа със забодени в косата черни шипове, които стърчаха на половин метър над челото й, и непрозрачно телесно поле, което създаваше променящи се цветови потоци, ту прикриващи, ту разкриващи голотата под тях. — Първият тираж наброяваше само шестдесет хиляди факс-трансмисии, така че там не сме много зле.

— Ти каза, че са планирани седемдесет милиона — обадих се аз.

— Да, само че променихме решението си, след като ИИ резидентът на Транслайн го прочете.

Аз се свих още по-ниско в пенопласта.

— И ИИ ли се отврати от текста?

— ИИ се влюби в него — рече Тирена. — Тъкмо тогава разбрахме със сигурност, че хората няма да го харесат. Изправих се в креслото.

— Не бихме ли могли да продадем екземпляри на Техноцентъра?

— Направихме го — рече Тирена. — Продадохме един. Вероятно милионите ИИ там са си го споделили реалновремево в минутата, когато е постъпил при тях по вектора. Междузвездното авторско право не струва пукната пара, когато имаш насреща си силикон.