Дан Симънс - Хиперион

Слугите пристигат и ме дръпват настрана. Майка ми изобщо не трепва. Изнасят ме, докато пищя от стаята.

Събуждам се с пищене.

Вероятно отказът ми да използвам отново флашбека е причината за ускоряването на раздялата ми с Хеленда, но се съмнявам. Аз бях играчка за нея — първобитен човек, който я забавляваше със своето непознаване на един живот, който тя бе приемала за даден в течение на десетилетия. Каквато и да бе причината, моят отказ от флашбека ме остави дни наред без нея; времето, прекарано в спомените, е реално и потребителите на флашбек често умират, след като са проспали повече дни от живота си под въздействието на наркотика, отколкото са прекарали в съзнание.

Отначало се забавлявах с имплантите и техническите играчки, които ми бяха отказвани като член на старовремска фамилия. Инфосферата беше конструкторско удоволствие през онази първа година — аз почти непрекъснато черпех информация и живеех на границата на едно безумие. Бях се пристрастил към суровите данни, както Еленското стадо — към своите стимулатори и наркотици. Представях си как дон Балтазар се гърчи в своя разтопен гроб, докато аз се отказвах от дългосрочната памет в замяна на преходното удоволствие от имплантното всезнание. Едва по-късно почувствах загубата — Фицджералдовата «Одисея», «Последният марш» на Ву и още двадесетина епически произведения, които бяха оцелели след мозъчния ми удар, сега се бяха разсеяли като късчета облаци при буря. Много по-късно, освободен от имплантите, мъчително ги научих отново до едно. 3а пръв и последен път през живота си проявих интерес към политиката. Дни и нощи наред слушах Сената по телонортаторния кабел или лежах включен към Всеобема. Някой веднъж бе пресметнал, че Всеобемът разглежда по около стотина действащи закона на Хегемонията на ден и през месеците, които прекарах прикован в сензориума, не пропуснах нито един от тях. Моят глас и името ми станаха добре известни но каналите за дебати. Нито един закон не бе твърде незначителен, нито един въпрос — твърде прост или твърде сложен за моето включване. Елементарният акт на гласуване всеки няколко минути ми създаваше фалшивото усещане, че съм свършил нещо. Накрая се отказах от политическата си пристрастеност, но едва след като осъзнах, че редовното включване към Всеобема означава или да си стоя вкъщи, или да се превърна в крачещо зомби. Човек, който е постоянно зает с това да се включва към своите импланти, представлява жалка картинка пред хора и не беше нужен присмехът на Хеленда, за да успея да осъзная, че ако стоях вкъщи, щях да се превърна в сюнгер на Всеобема подобно на толкова много милиони други лентяи из Мрежата. Ето защо се отказах от политиката. Но по това време бях открил една нова страст: религията.

Приобщавах се към всякакви религии. По дяволите, дори спомогнах за създаването на нови религии. Дзен-гностичната църква се разширяваше показателно и аз станах истински вярващ, като се появявах в дискусиите на ХХВ 25 25 ХХП — хегемонийна холовизия — бел.прев. и търсех своите места на сила с всеотдайност, присъща на мюсюлманин отпреди Хеджира, тръгнал на поклонение в Мека. Освен това обичах телепортирането. Бях спечелил близо сто милиона марки от хонорарите за «Умиращата Земя» и Хеленда беше инвестирала добре, но някой бе изчислил, че един дом с телепортали като моя струва повече от петдесет хиляди марки на ден само за да се държи в Мрежата, а аз не ограничавах телепортирането си до тридесет и шестте свята на дома си. Издателство «Транслайн» ме бе удостоило със златна вселенска карта и аз я използвах свободно, телепортирайки се до невероятни кътчета на Мрежата, като прекарвах седмици наред в луксозно обзавеждане и наемах ЕМПС-та, за да открия своите места на сила в отдалечените краища на разни необитаеми светове.

Не открих нито едно. Отхвърлих дзен-гностицизма горе-долу по същото време, когато Хеленда се разведе с мен. Дотогава сметките се натрупваха непрекъснато и трябваше да ликвидирам повечето от акциите и дългосрочните инвестиции, които ми останаха, след като Хеленда си бе взела своя дял. (Аз не бях просто наивен и влюбен, когато тя бе хванала своите адвокати да съставят брачния договор… Аз бях глупав.)

В крайна сметка дори при такива икономии, като прекратяването на телепортациите и освобождаването на слугите андроиди, се изправих пред финансово бедствие.

Отидох да се видя с Тирена Уингрийн-Фийф“.

— Никой не иска да чете поезия — каза ми тя, докато разлистваше тънкото снопче от „Песни“, които бях написал през последната година и половина.