Дан Симънс - Хиперион

Касад крещи и се отдръпва. Части от плътта му се откъсват когато се отскубва нагоре и настрани. Метални зъби щракват и се затварят в стоманена вагина, като пропускат почти на милиметър гениталиите му. Касад пада на една страна, претъркулва се, бедрата му продължават да се движат, неспособен е да спре изпразването си. Семенна течност изригва на потоци, пада върху свития юмрук на някакъв труп. Касад стене, претъркулва се отново, свива се в ембрионално положение и отново се изпразва. И отново.

Чува съскането и хрущенето, когато тя се надига зад него. Той се обръща по гръб и присвива очи от слънчевата светлина и от болката. Тя застава над него с разтворени крака, един силует от шипове. Касад избърсва потта от очите си, вижда китката на ръката си, почервеняла от кръв, и очаква убийствения удар. Кожата му се сгърчва в предчувствие за врязването на острие в плътта. Задъхан, той поглежда нагоре и вижда Монита над себе си, с бедра от плът, а не от стомана, със слабини, потъмнели от влагата на страстта им. Лицето й е в сянка, върху фона на слънцето зад нея, но той вижда червени пламъци, които затихват в многофасетните бездни очите й. Тя се усмихва и Касад съзира отблясък от слънчева светлина върху редици от метални зъби.

— Касад… — прошепва Монита и името му звучи като пясък, стържещ по кост.

Касад откъсва погледа си от нея, успява да се изправи на крака, препъва се в трупове и в горящи развалини, в ужаса си да бъде свободен. Не поглежда назад.

Разузнавачи от Силите за самозащита на Хиперион намериха полковник Федман Касад почти два дни по-късно. Откриха го да лежи в безсъзнание сред едно от обраслите с трева блата, което водеше към изоставената крепост Хронос, на двадесетина километра от мъртвия град и останките от изхвърлящата капсула на кораба на прокудените. Касад беше гол и полумъртъв в резълтат от престоя на открито и няколкото много сериозни рани, но реагира добре на спешното полево лечение и веднага бе прехвърлен по въздуха в една болница в Кийтс, на юг от Брайдъл Рейндж. Разузнавателните отряди от батальона на СЗС се придвижиха внимателно на север, като следяха предпазливо антиентропните приливи край Гробниците на времето и внимаваха за евентуални капани, оставени от прокудените след заминаването им. Нямаше такива. Разузнавачите откриха само останките от механизма, с който се бе спасил Касад, и изгорелите корпуси на двата щурмови катера, които прокудените бяха изстреляли от орбита. Нямаше никакви обясними причини защо бяха превърнали в сгурия собствените си кораби, а телата на прокудените — както вътре в корабите, така и извън тях — бяха изгорели до такава степен, че нямаше каквато и да било надежда за извършване на аутопсия или анализ.

Касад дойде в съзнание три хиперионски дни по-късно, закле се, че не си спомня нищо от открадването на главоногото нататък, и две седмици по-късно бе експедиран с един фотонен кораб на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.

При завръщането си в Мрежата Каеад подаде оставка. Известно време участва активно в антивоенните движения, като от време на време се появяваше в мрежата на Всеобема и дискутираше проблемите на разоръжаването. Но нападението срещу Бреша беше мобилизирало Хегемонията за истинска междузвездна война както нищо друго в течение на три века и гласът на Касад бе погълнат или отхвърлен като израз на гузната съвест на Касапина на Южна Бреша.

През шестнадесетте години след Бреша полковник Касад бе изчезнал от Мрежата и от нейното съзнание. Макар да нямаше повече значителни битки, прокудените си оставаха основните страшилища за Хегемонията. Федман Касад бе само един избледнял спомен.

Когато Касад свърши своя разказ, беше късна сутрин. Консулът отвори очи и се огледа, забелязвайки кораба и заобикалящата го среда за пръв път в течение на повече от два часа. „Бенарес“ бе навлязъл в главния канал на река Хули. Консулът чуваше скърцането на веригите и буксирните въжета, когато речните манти опъваха своите впрягове. „Бенарес“, изглежда, беше единственият кораб, който пътуваше срещу течението, но се виждаха множество малки съдове, потеглили в обратна посока. Консулът разтърка чело и се изненада, когато видя, че ръката му е мазна от пот. Денят бе станал много топъл и без да забележи, сянката на платното се бе отместила от главата му. Той примижа, избърса потта от очите си и се премести под сянката, за да си налее нещо за пиене от бутилките с алкохол, които андроидите бяха сложили в едно шкафче близо до масата.