Дан Симънс - Хиперион

— Това обичайно явление ли е? — попита отец Хойт с тънък глас.

Консулът поклати глава:

— Никога не съм чувал за такова нещо.

— По времето, когато Рахил беше тук и проучваше Гробниците, никога не е ставало дума за такова нещо — добави Сол Уайнтрауб и пак запя тихо песничката.

Групата отново закрачи напред през подвижните пясъци.

Когато достигнаха входа на долината, спряха. Пред тях се разстилаха меки дюни и се издигаха скали, които хвърляха мастиленочерни сенки. Полегатата пътека водеше надолу — там, където сияеха Гробниците.

Никой не застана начело на колоната и никой не проговори. Консулът чувстваше как сърцето му лудо се блъска в ребрата. Той се страхуваше да узнае какво има долу; но по-лошото беше, че в съзнанието му се настани някаква лудост, сякаш дошла върху крилете на вятъра. Тя го вледеняваше. Искаше му се да изкрещи и тичешком да поеме обратно към хълмовете, откъдето бяха дошли.

Консулът се обърна към Сол Уайнтрауб:

— Каква е тази песничка, която пеете на Рахил?

Ученият се насили да се усмихне и почеса късата си брада.

— От един стар филм с двуизмерно изображение. Отпреди Хеджира. Дявол да го вземе, тя е отпреди всичко.

— Нека и ние да я чуем — помоли Брон Ламиа, схванала мисълта на консула. Лицето й беше много бледо.

Уайнтрауб запя. Отначало гласът му бе тънък и едва се чуваше. Но мелодията беше жизнерадостна и странно ободряваща. Отец Хойт свали балалайката си и започна да акомпанира. Звуците набираха увереност.

Брон Ламиа се засмя, а Мартин Силенъс произнесе с уважение:

— Боже мой, колко е стара! Често я пеех като дете.

— Но кой е магьосникът? — попита полковник Касад. Силният глас, който се раздаде от шлема му, прозвуча странно, но в този контекст и забавно.

— И какво е това ОЗ? — обади се Ламиа.

— И всъщност кой отива да види този магьосник? — добави консулът, като чувстваше как черната паника вътре в него полека-лека се разсейва.

Сол Уайнтрауб престана да пее и се опита да отговори на въпросите, да опише идеята на един филм с двуизмерно изображение, забравен от столетия насам.

— Не се притеснявайте — каза Брон Ламиа. — Може да ни обясните тези неща и по-късно. Само го изпейте пак.

Зад тях планините бяха потънали в мрак. Пред тях се разстилаше блатиста местност, продухвана от вихрушки. Небето продължаваше да се къпе в кървава светлина, но хоризонтът на изток беше малко по-светъл от останалата му част. Отляво мъртвият град сияеше като каменно съзъбие.

Брон Ламиа отново тръгна първа. Сол Уайнтрауб запя по-силно. Рахил се извиваше от възторг. Ленар Хойт свали наметалото си, за да не му пречи да свири на балалайката. Мартин Силенъс запокити далече в пясъците една празна бутилка и продължи да пее. Дълбокият му глас, който се издигаше над вятъра, бе учудващо силен и приятен.

Федман Касад вдигна визьора на шлема си, метна оръжието си на гръб и се присъедини към хора. Консулът също запя, помисли си за смешните стихчета, засмя се на глас и после запя отново.

Точно на мястото, където мракът се сгъстяваше, колоната се превърна във верига. Консулът отиде надясно, Касад тръгна до него, а Сол Уайнтрауб остана по средата. Брон Ламиа стисна ръката на Силенъс, а с другата се хвана за Сол. Шестимата закрачиха рамо до рамо.

Като продължаваха да пеят високо и стъпваха в крак, без да се обръщат назад, те слязоха в долината.

© 1989 Дан Симънс

© 1995 Валентин Кръстев, превод от английски

Dan Simmons

Hyperion, 1989

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ХИПЕРИОН. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.20. Фантастичен роман. Превод: от англ. Валентин КРЪСТЕВ [Hyperion / Dan SIMMONS]. Формат: 20 см. Страници: 544. Цена: 140.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/158]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:43

Боже, напътствай ни (лат.) — бел.ред.

Азиатските независими щати — бел.прев.

ЕМ — електромагнитен — бел.прев.

Йомeни — селяни в Англия през 14–18. век, обикновено водили самостоятелно селско стонанстио; някога йомени са наричали английското селячество в цялост — бел.прев.

ИИ — изкуствен интелект — бел.прев.

Разпръсване на населението на една страна след завоюването й от чужди народи — бел.прев.

Морален кодекс на самураите (яп.) — бел.прев.

Хегемонски кораб — бел.прев.