Дан Симънс: Хиперион

Те бяха разгадали някои неща за приливите на времето и за антиентропните полета, които заобикалят Гробниците. Не бяха способни да създават такива полета, но можеха да екранират въздействието им и — поне на теория — да ги унищожават. Гробниците на времето — заедно с всичко скрито в тях — ще престанат да предизвикват обратно течение на времето. Гробниците ще се „отворят“. Шрайка ще излезе на свобода и придвижването му вече няма да се ограничава в района на Гробниците. Всички енергии ще се освободят.

Прокудените вярват, че Гробниците на времето са артефакт от тяхното бъдеще, а-Шрайка е оръдие на изкуплението, очакващо да го поеме ръката, призвана за това. Култът към Шрайка вижда в него ангела-отмъстител. Прокудените смятат, че той е дело на човешката изобретателност и е изпратен обратно във времето, за да избави човешкия род от Техноцентъра. Андил и инженерите бяха дошли да подготвят почвата и да направят опити.

— Няма ли да използвате приспособлението сега? — попитах аз. Бяхме застанали в сянката на структурата, наречена „Сфинкса“.

— Не сега — каза Андил. — Когато дойде време за нападението.

— Но нали казахте, че ще минат месеци, преди устройството да предизвика отварянето на Гробниците? — попитах аз.

Андил кимна. Очите й бяха тъмнозелени. Беше много висока и виждах под прилепналия към кожата й костюм дискретно очертаните ивици на подпорките, които я поддържаха в изправено положение.

— Вероятно една година и дори повече — поясни тя. — Устройството кара антиентропните полета да се разпадат бавно. Но започне ли веднъж, този процес е необратим. Ние обаче няма да пристъпим към активиране, преди Десетте Съвета да са решили, че е необходимо Мрежата да бъде нападната.

— Нима съществува съмнение? — попитах аз.

— Има етични спорове — рече Андил. На няколко метра от нас тримата инженери покриваха устройството с маскировъчна материя и го ограждаха с кодирано защитно поле. — Една междузвездна война ще причини смъртта на милиони, а може би и на милиарди. Пускането на Шрайка в Мрежата ще има непредвидими последици. И макар че за нас е много важно да нанесем удар върху Техноцентъра, има спорове кой е най-подходящият начин за това.

Кимнах и погледнах към устройството в Долината на Гробниците.

— Но след като то бъде веднъж активирано — казах аз, — няма да има връщане назад. Шрайка ще излезе на свобода и вие ще трябва да спечелите войната, за да го овладеете. Нали?

— Вярно — рече Андил с лека усмивка. Тогава я застрелях — и нея, и тримата инженери. След това запокитих Стийнър-Гриновия лазер на баба Сайри надалече в блуждаещите пясъчни дюни, седнах на ръба на нещо като сандък от застинала вулканична лава и в продължение на няколко минути плаках. После се върнах обратно, проникнах в защитното поле с помощта на инфотерма на един от инженерите, махнах маскировката и включих устройството.

Не забелязах незабавна промяна. Във въздуха продължаваше да блести все същата ярка светлина, напомняща хубава зима. Нефритена гробница проблясваше нежно, а Сфинксът продължаваше да се взира надолу в нищото. Единственият отзвук беше стърженето на пясъка. Само една сигнална лампичка на устройството на Прокудените показваше, че то работи… че вече беше направило нещо.

Бавно се върнах при моя кораб. Наполовина се страхувах, че Шрайка ще се появи, наполовина ми се искаше това наистина да стане. Седях на балкона на кораба повече от час и наблюдавах как сенките изпълват долината, а в далечината пясъкът покрива труповете. Шрайка го нямаше. Нямаше го и дървото с тръните. След като мина още малко време, изсвирих на древното пиано "Стенуеи една прелюдия на Бах, приведох кораба в ред и се издигнах в космоса.

Влязох във връзка с кораба на прокудените и им казах, че се е случило нещастие — Шрайка е унищожил агентите им, а устройството се е активирало преждевременно. Въпреки объркването и паниката си прокудените ми предложиха убежище. Отклоних предложението им и насочих кораба към Мрежата. Прокудените не тръгнаха да ме преследват.

Свързах се с Гладстоун по вектора и й съобщих, че агентите на прокудените са ликвидирани. Казах й, че нападението е твърде вероятно и че те ще се хванат в капана така, както сме го планирали. Не й казах за устройството. Гладстоун ме поздрави и ме покани да се върна. Отклоних, предложението й. Казах й, че се нуждая от тишина и усамотение. Насочих кораба към една планета в Покрайнините, която се намираше най-близо до системата на Хиперион. Знаех, че самият полет ще убие времето, докато започне следващото действие.