Дан Симънс - Хиперион

Фактът, че бях още на Бреша, когато пристигнаха пълчищата на прокудените, се дължеше на дребна грешка в прогнозата — само няколко месеца. Тогава на планетата вместо мен трябваше да има екип за военнополитически анализи.

Но това беше без значение. Интересите на Хегемонията бяха обслужени. Решителността и бързината на разгръщането на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бяха проверени по най-подходящия начин на място, където интересите на самата Хегемония в действителност останаха ненакърнени. Разбира се, Греша загина при първата бомбардировка. Също и Алон, десетгодишният ми син. Той беше с мен… и бе останал жив след края на войната… за да загине от една мина капан, която някакъв идиот от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бе поставил прекалено близо до бараките на евакуираните в столицата Бъкминстър.

Когато той е умирал, не бях до него.

След тази война получих повишение. Бе ми възложена най-главозамайващата и отговорна мисия, която някога е била възлагана на дипломат с обикновен консулски ранг. Натовариха ме да водя преки преговори със самите прокудени.

Най-напред заминах за Тау Сети Сентър, където имах дълги разговори с членовете на комитета, оглавяван от сенатор Гладстоун, и с неколцина съветници от военното разузнаване. Срещнах се със самата Гладстоун. Планът беше извънредно сложен. Същината му се състоеше в това прокудените да бъдат провокирани да извършат нападение, а ключът на тази провокация беше планетата Хиперион.

Прокудените наблюдаваха Хиперион още отпреди битката при Бреша. Според данните на нашето разузнаване те проявявали маниакален интерес към Гробниците на времето и към Шрайка. Това, че бяха атакували болничния кораб на Хегемонията, превозващ впрочем и полковник Касад, беше тяхна грешка — капитанът на техния кораб изпаднал в паника, понеже нашият болничен кораб бил взет за военен. Още по-лошо — от гледна точка на прокудените — било това, че, приземявайки орбиталния кораб близо до самите Гробници, съшият командир разкрил, че прокудените могат да се справят с времевите приливи. След като техните командоси били изтребени от, Шрайка, капитанът на военния кораб се завърнал в своя рояк, за да бъде екзекутиран.

Но пак по данни на нашето разузнаване тази грешка на прокудените не била за тях пълен провал. Те успели да съберат ценна информация за Шрайка. И интересът им към Хиперион се задълбочил.

Гладстоун ми обясни как именно Хегемонията възнамерява да извлече полза от този интерес.

Най-важното нещо в плана беше прокудените да бъдат предизвикани да нападнат Хегемонията. Острието на нападението трябваше да бъде насочено към самия Хиперион. Беше ми дадено да разбера, че очакваното сражение има отношение не толкова към проблема с прокудените, колкото към вътрешнополитическите проблеми на Мрежата. В Техноцентъра в продължение на цели столетия имало съпротива срещу присъединяването на Хиперион към Хегемонията. Гладстоун ми обясни, че това вече не отговаряло на интересите на човечеството и че едно силово анексиране на Хиперион — под предлог, че се отбранява самата Мрежа — щяло да създаде възможност властта в Центъра да премине в ръцете на по-прогресивни групировки. Тази промяна в баланса на властта в Центъра щяла да бъде от полза за Сената и за Мрежата по причини, които не ми бяха напълно разяснени. Прокудените щели да бъдат веднъж завинаги ликвидирани като потенциална заплаха. След това щяла да започне нова ера за разцвета на Хегемонията.

Гладстоун ми обясни, че не съм длъжен да приема мисията, понеже тя е извънредно опасна — както за кариерата, така и за живота ми. Въпреки това приех. Хегемонията ми предостави личен космически кораб.

Поисках само едно подобрение: старото пиано „Стенуей“.

Няколко месеца летях само между звездите. Още няколко месеца бродих из места, за които се знаеше, че са редовно посещавани от рояците на прокудените. Накрая корабът ми бе засечен и заловен. Знаейки, че съм шпионин, те ме приеха като куриер. Колебаеха се дали да ме убият, но не го направиха. Колебаеха се дали да влязат в преговори, и накрая решиха да го направят.

Няма да се опитвам да опиша колко красив е животът в един рояк с неговата пълна безтегловност, кълбовидни градове, ферми във формата на комети и напъхани един в друг живи гроздове, горичките на ниска орбита, реките, които текат във всички посоки, и безкрайното многоцветно многообразие. Достатъчно е да кажа, че според мен прокудените са постигнали онова, което човечеството на Мрежата не е постигнало през изминалите хилядолетия — те са се развили. Докато ние живеем в нашите подражателни култури, бледи отражения на живота на старата Земя, прокудените са навлезли в нови измерения на естетиката, етиката, биологичните науки, изкуствата и всички неща, които трябва да се променят и да израснат, за да отразят човешката душа.