Дан Симънс - Падането на Хиперион

— Върнете го тук — нареди Гладстоун. — Искам да бъде повишен в контраадмирал или какъвто и по дяволите да е съответният военен чин и после да бъде назначен тук, при мен, не в Правителствения дом или Президентството. Ако трябва, назначете го за пласьор на ядрено оръжие.

Гладстоун погледна за миг към празната стена. Помисли си за световете, които беше обиколила предишната нощ. За света на Бърнард, за светлината на лампите, проникваща през листата, за древните тухлени сгради на колежа. За Божия горичка с нейните завързани балони и свободно летящи дзеплени, приветстващи зората. За Небесна врата с нейната Променада… за всички планети, които попадаха сред целите на първата вълна. Тя поклати глава.

— Лейт, искам ти, Тара и Бринденат да ми донесете първите схеми и на двете речи — общото обръщение и обявяването на войната — след четирийсет и пет минути, Кратко. Категорично. Провери в архива под имената на Чърчил и Струденски. Реалистично, но предизвикателно, оптимистично, но изпълнено с мрачна решителност. Ники, трябва ми реално-времево наблюдение на всеки ход, който предприема върховното командване. Искам собствени дисплеи с командните карти — предавани чрез импланта ми. САМО ЗА ПРЕЗИДЕНТА. Барбра, ти ще си моето продължение на дипломацията с други средства в Сената. Отиди там, наблюдавай ги, натягай струните, изнудвай ги, придумвай ги и като цяло им дай да разберат, че ще е по-безопасно да излязат й да се бият с прокудените веднага, вместо да ме разпънат през следващите три-четири гласувания. Някакви въпроси? — Гладстоун изчака три секунди и плясна с длани. — Е, да се размърдаме, хора!

В краткия интервал преди следващата вълна сенатори, министри и помощници, Гладстоун се завъртя към празния таван над нея, вдигна пръст към него и разклати ръка.

После се обърна обратно, точно когато започна да нахлува следващата тълпа от висши функционери.

Сол, консулът, отец Дюре и Хет Мастийн, все още изпаднал в безсъзнание, бяха в първата от Пещерните гробници, когато чуха изстрелите. Консулът излезе сам, бавно, предпазливо, като проверяваше за бурята от приливи на времето, която ги бе изблъскала по-дълбоко в долината.

— Всичко е наред — извика към другите той. Бледият блясък на фенера на Сол освети дъното на пещерата, трите бледи лица и покрития с роба вързоп, който представляваше храмерът. — Приливите са отслабнали — извика консулът.

Сол се изправи. Личицето на дъщеря му се виждаше като блед овал под неговото собствено.

— Сигурен ли си, че изстрелите са от пистолета на Брон? Консулът посочи към мрака навън.

— Никой от останалите от нас няма оръжие с куршуми. Ще отида да проверя.

— Почакай — каза Сол. — Ще дойда с теб.

Отец Дюре остана, коленичил до Хет Мастийн.

— Тръгвайте. Аз ще остана при него.

— Един от нас ще се върне през следващите няколко минути — обеща консулът.

Долината се осветяваше от бледия блясък на Гробниците на времето. Вятър ревеше от юг, но тази нощ въздушното течение беше по-високо, над скалните стени, и дюните на дъното на долината бяха спокойни. Сол последва консула по неравната пътека надолу и после към началото на долината. Леките притегляния на deja vu напомниха на учения за силата на приливите на времето преди час, но сега изчезваха дори и последните следи от странната буря.

Когато пътеката се разшири към дъното на долината, Сол и консулът тръгнаха рамо до рамо покрай опърленото бойно поле на Кристалния монолит. Високата постройка излъчваше млечен блясък, отразяващ се в безбройните отломки, които покриваха земята. После леко се изкачиха покрай Нефритената гробница с нейното бледозелено фосфоресциране и отново завиха по зигзаговидната пътека към Сфинкса.

— Боже мой — промълви Сол и се втурна напред, като се опитваше да не разтърсва спящото дете в носилката. Той коленичи до тъмната фигура на най-високото стъпало.

— Брон ли е? — попита консулът, спирайки на две крачки зад него, задъхан след внезапното изкачване.

— Да. — Сол понечи да вдигне главата й и рязко дръпна назад ръката си, когато докосна нещо гладко и студено, което излизаше от черепа на жената.

— Мъртва ли е?

Сол притисна главичката на бебето до гърдите си, докато проверяваше пулса на шията на Брон.

— Не — отвърна той и дълбоко си пое дъх. — Жива е… но е в безсъзнание. Подай ми фенера си.

Ученият взе фенерчето и освети проснатото тяло на Брон Ламиа, като следваше сребристата нишка — „пипало“ отговаряше повече на действителността, защото нещото беше от плът и предизвикваше впечатление за органичен произход, — която водеше от невралния шунтов шекер в черепа й през широкото най-горно стъпало на Сфинкса и влизаше в отворения портал. Самият Сфинкс блестеше най-ярко от всички Гробници, но входът му беше много тъмен.