В стаята не се чуваше никакъв шум. Гладстоун се запита дали другите също сдържат дъха си.
— Целите на втората вълна са: Хеброн, след сто часа, Ренесанс Вектор, след сто и десет часа, Ренесанс Две, след сто и дванайсет часа, Нордхолм, след сто двайсет и седем часа, Мауи-Обетована, след сто и трийсет часа, Талия, след сто четирийсет и три часа, Денеб Драй и Фир, след сто и петдесет часа, Сол Дракони Септем, след сто шейсет и девет часа, Фрийхолм, след сто и седемдесет часа, Нова Земя, след сто деветдесет и три часа, Фуджи, след двеста и четири часа, Нова Мека, след двеста и пет часа, Пацем, Армагаст и Свобода, след двеста двайсет и един час, Лусус, след двеста и трийсет часа и Тау Сети Сентър, след двеста и петдесет часа.
Холосът избледня. Тишината се проточи. Накрая генерал Морпурго каза:
— Предполагаме, че рояците от първата вълна ще имат и вторични цели след първоначалното си нахлуване, но времето за преход с хокингови двигатели ще е в рамките на стандартните за Мрежата време-дългове, от девет седмици до три години. — Той отстъпи назад и застана в стойка „свободно“.
— Мили Боже — прошепна някой зад Гладстоун. Президентът потри долната си устна. За да спаси човечеството от това, което беше смятала за цяла вечност на робство… или още по-лошо, унищожение… тя се бе готвила да отвори предната врата на къщата за вълка, докато повечето от семейството се криеха горе, в безопасност зад заключени врати. Но сега денят беше настъпил и вълците влизаха през всички врати и прозорци. Гладстоун почти се усмихна на справедливостта във всичко това, на пълната си глупост да мисли, че може да освободи хаоса и после да го овладее.
— Първо — каза тя, — няма да има оставки и самообвинения, докато не разреша аз. Много е вероятно това правителство да падне… и членовете на кабинета, включително и самата аз… както уместно се изрази Гейбриъл, наистина да увиснем на стълбовете. Но междувременно ние сме правителството на Хегемонията и трябва да действаме като такова.
Второ, ще се срещна с този съвет и с представители на други сенатски комисии след един час, за да прегледаме речта, която ще изнеса пред Мрежата в 0800 ч. стандартно време. Тогава вашите предложения ще бъдат добре дошли.
Трето, с настоящето нареждам и упълномощавам командването на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, събрано тук и из цялата Хегемония, да направи всичко по силите си, за да защити гражданството и собствеността на Мрежата и Протектората, каквито и извънредни мерки да се наложи да приложи. Генерале, адмирале, искам войниците прехвърлени обратно на застрашените светове в Мрежата до десет часа. Не ме интересува как ще бъде изпълнено това, но ще бъде изпълнено.
Четвърто, след речта си, ще свикам пълно заседание на Сената и Всеобема. Тогава ще обявя състояние на война между човешката Хегемония и народите на прокудените. Гейбриъл, Дороти, Том, Ейко… всички вие… ще бъдете много заети през следващите няколко часа. Подгответе речите си за родните си светове, но участвайте в гласуването. Искам поименната поддръжка на Сената. Говорител Гибънс, мога само да помоля за помощта ви в ръководството на дебатите по Всеобема. Важно е гласуването на целия Всеобем да стане до 1200 ч. днес. Не трябва да има изненади.
Пето, ще евакуираме гражданите на световете, застрашени от първата вълна. — Гладстоун вдигна ръка и спря възраженията и обясненията на специалистите. — Ще евакуираме всички, които успеем, за оставащото ни време. Министри Персов, Имото, Дан-Гидис и Кръненс от Министерството на транспорта ще създадат и оглавят Евакуационния координационен съвет и ще ми предадат подробен доклад и срок за действие до 1300 ч. днес. ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и Бюрото за сигурност на Мрежата ще надзирават контролирането на тълпите и защитата на районите на телепортаторите.
Накрая, искам да се срещна със съветник Албедо, сенатор Колчев и говорител Гибънс в частния си апартамент след три минути. Има ли някакви въпроси?
Отвърнаха й зашеметени лица.
Гладстоун се изправи.
— Късмет — пожела тя. — Действайте бързо. По никакъв начин не спомагайте за разпространяване на излишна паника. И нека Бог пази Хегемонията. — Тя се обърна и бързо излезе от помещението.
Гладстоун седна зад бюрото си. Колчев, Гибънс и Албедо седнаха срещу нея. Напрежението във въздуха, което някак си се просмукваше от полуосезаемите припрени действия навън, беше още по-влудяващо поради продължителното мълчание на Гладстоун преди да заговори. Тя и за миг не откъсваше очи от съветник Албедо.
Читать дальше