Дан Симънс - Падането на Хиперион

Не трябва… и няма… да бъдем заблудени от възбудата на тръбите или почти радостния порив, който неизбежно предизвиква свикването под знамената. Онези, които забравят уроците на историята за абсолютното безумие на войната, са принудени отново да ги преживеят в по-тежка степен… а могат и да бъдат погубени от тях. Огромни жертви може би предстоят на всички нас. Огромни мъки може би очакват някои от нас. Но каквито и победи и неуспехи неминуемо да преживеем, аз ви казвам сега, че над всичко трябва да помним следните две неща: Първо, че се борим за мир и че войната никога няма да бъде постоянно положение, а по-скоро временен бич, който ще преболедуваме, както детето — треска, със съзнанието, че след дългата нощ на болка ще оздравеем, а мирът е здраве. Второ, че никога няма да се поддадем… че никога няма да се поддадем, поколебаем или преклоним пред дребнави гласове или пред стремежа да запазим удобството си… че никога няма да се преклоним, докато победата не е наша, докато агресията не е ликвидирана и мирът не е спечелен. Благодаря ви.

Лейт Хънт се наведе напред и напрегнато се загледа как повечето сенатори се изправят, за да аплодират Гладстоун. Овациите отекнаха във високия таван и ни заляха в галерията на вълни. Повечето сенатори. Видях, че Хънт брои онези, които останаха седнали, някои със скръстени ръце, а мнозина — видимо намръщени. Войната беше започнала преди по-малко от два дни и вече се надигаше опозиция… първо от колониалните светове, страхуващи се за собствената си безопасност, докато ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бяха пренасочени към Хиперион, а сетне от противниците на Гладстоун — каквито тук имаше много, тъй като никой не остава на власт толкова дълго, колкото нея, без да си създаде врагове — и накрая от членовете на собствената й коалиция, които смятаха войната за глупост, пречеща на безпрецедентния просперитет.

Гледах как президентът напуска подиума, стиска ръцете на председателстващия и на младия говорител, после тръгва по централната пътека — като докосва и разговаря с мнозина с познатата усмивка на уста. Видеоноклите на Всеобема я следваха и аз почувствах как напрежението на мрежата за дебати нарастна, когато милиарди гласове започнаха да изразяват мнението си на интерактивните равнища на мегасферата.

— Сега трябва да се срещна с нея — рече Хънт. — Знаете ли, че сте поканен на официална вечеря във „Върхарите“?

— Да.

Хънт леко поклати глава, сякаш не можеше да разбере защо президентът иска да съм около нея.

— Ще се проведе късно и ще бъде последвана от среща с ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: командване. Тя иска да присъствате и на двете.

— Ще бъда там — отвърнах аз. Хънт спря на вратата.

— Имате ли да правите нещо в Правителствения дом до вечерята?

Усмихнах му се.

— Ще работя по портретите си — казах. — После може би ще се поразходя в Еленовия парк. След това… не зная… може и да подремна.

Хънт отново поклати глава и забързано излезе.

Първият изстрел не улучва Федман Касад с по-малко от метър. Той разцепва камъка, покрай който минава полковникът и мъжът избягва, преди взривът да го достигне претъркулва се в търсене на прикритие с изцяло активиран камуфлажен полимер, с включена броня, с приготвена щурмова пушка и с визьор, настроен на пълен прицел. Касад остава легнал за един продължителен миг, усеща как сърцето му бие и оглежда хълмовете, долината и Гробниците за каквато и да е следа от топлина или движение. Нищо. Той се усмихва зад черното огледало на визьора си.

Който и да беше стрелял срещу него, не бе искал да улучи, сигурен беше в това. Бяха използвали стандартна пулсова мълния, възпламенявана от 18-милиметров патрон и ако стрелецът не беше на повече от десет километра разстояние… нямаше начин да пропусне

Касад се изправя, затичва се към убежището на Нефритената гробница и вторият изстрел го уцелва в гърдите, като го отхвърля назад.

Този път той изсумтява, претъркулва се встрани и се насочва към входа на Нефритената гробница, активирайки всичките си сензори. Вторият изстрел беше с оръжеен куршум. Който и да си играе с него, използва многоцелева щурмова пушка от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, подобна на неговата. Според Касад, нападателят знае, че е в телесна броня, знае че куршумът не е ефективен от каквото и да е разстояние. Но многоцелевата пушка има и други възможности и ако следващият етап на играта включва унищожителен лазер, Касад е загубен. Той се хвърля във вратата на гробницата.