Робърт Силвърбърг - С огън и чук

— Съвсем не. Благодарение на Чука на Елдрин, който притежавам, това е действителност.

— Мръсна свиня — за пръв път от тридесет години насам, през което време обикновено говореше почти шепнешком, Императорът извиси глас, — ти ме извика, за да се похвалиш с това ли? Флотилия бойни кораби на Империята вече е на път към Елдрин и те ще превърнат в руини цялата ви планета!

— Точно такава реакция очаквахме от вас — спокойно произнесе Холсп. — Бих искал да предотвратя ненужното кръвопролитие.

— И по какъв начин, изменнико?

— Аз не съм изменник. Всецяло съм предан на Империята.

— По твърде странен начин показваш предаността си — отбеляза Императорът.

— Смятам да се предам — отговори Холсп. — Предложението ми е следното: ще съобщим на цялата Галактика, че Чукът на Елдрин не е устоял пред могъществото на Ваше величество и поради това въстанието се е провалило. Планетата Елдрин ще продължи да е лоялна към Ваше величество. Освен това ще ви предам всички заговорници, които подготвяха бунта срещу устоите на Империята. В замяна искам само едно: да ме назначите на поста Проконсул на Елдрин и да ми давате десет процента от сумата на годишните данъци.

Дервон едва не се задъха от наглостта на този негодник. Погледна към сякаш ударения от гръм Ховлек и спокойно произнесе:

— Нужни са ми няколко минути, за да обмисля предложението ви, Холсп.

— Чакам, Ваше величество.

Дервон изключи връзката.

— Какво е мнението ви?

— Той е просто един груб интригант — каза Ховлек. — Но по-добре това, отколкото унищожаването на цяла планета. Необходимо е да ограничим демонстрацията на сила с основното й, вътрешно присъщо свойство — способността й да сплашва. Известието за проваления бунт на Елдрин ще бъде прекрасен урок за останалите — Империята е толкова силна, че може да мине без нито един изстрел, за да смаже метежа.

— Нека бъде така — провъзгласи Дервон. — Ама този Холсп е невероятен нахалник!

Той отново включи връзката и заговори:

— Холсп, ние приемаме вашето предложение. Бунтът трябва да бъде прекратен, водачите да се предадат на борда на Имперската ескадра, която всеки момент ще пристигне на Елдрин, а вие самият трябва да направите публично изявление, че Чукът на Елдрин се е оказал неефикасен срещу мощта на Империята. В замяна на това ние ви даваме проконсулството на Елдрин и десет процента от годишната сума на данъците.

— Договорихме се, сир — не твърде учтиво отговори Холсп.

Този разговор толкова дълбоко се запечата в паметта на Рас Дуайър, че продължаваше отчетливо да звучи в ушите му през цялото време, докато малкият кораб се спускаше по спирала към Елдрин.

Той ясно осъзнаваше целта на връщането си — предателят Холсп трябва да бъде убит.

Вече беше явно, че този жрец не притежаваше Чука. Той беше толкова ценен, толкова свещен за Елдрин, че всеки, който проникне в тайната му, просто не можеше с такова леко сърце да предаде родната си планета, както направи Холсп.

Не, самият факт, че Лугаур се преструваше, че притежава Чука, беше измама, светотатство, дори богохулство. Само благодарение на Чука народът на Елдрин се обедини около него и прогони Проконсула Даруъл.

Когато малкият кораб на Дуайър кацаше, космодрумът на Елдрин изглеждаше необичайно — бяха изчезнали всички знамена и знаци на Империята, само едно се валяше, разкъсано на златни и пурпурни парцали.

Само няколко минути след приземяването Рас се оказа в прегръдките на съотечествениците си. Те явно се бяха променили.

Очите им светеха, плещите им бяха станали по-широки и по-изправени. Едва бяха отхвърлили ярема на Империята и това веднага се бе отразило на външността им.

Ала каква ще бъде реакцията им, помисли си Дуайър, ако сега узнаят, че собственият им предводител — Лугаур Холсп, е влязъл в тайни преговори с Императора, за да ги върне отново в робство?

— В Храма на Слънцето — заповяда на пилота на турболета, дежурящ на площадката за кацане.

— Слушам, сър. Вие свещенослужител от храма ли сте? — попита пилотът, когато Дуайър седна редом с него в кабината.

— Аз съм Рас Дуайър.

— О! Значи се върнахте! Интересно. А Холсп ни каза, че сте убит по време на въстанието.

Рас се усмихна зловещо.

— Това е лъжливо съобщение. Всъщност през цялото време аз бях на Дикран, от самото начало на тамошното въстание. Взех активно участие в него.

— Значи и Дикран — замислено произнесе пилотът. — Аз пък не знаех, че дикранците са последвали нашия пример. До нас не стигат никакви новини. Затова пък ние си имаме Чука, а това е най-главното. Колко жалко, че баща ви не доживя този момент! Но той безспорно щеше да се радва, че Лугаур Холсп е продължил започнатото.