Робърт Силвърбърг - Скитник из космоса

Херндън се намръщи. В душата му се появи смътно подозрение. А няма ли той самият да стане предмет на развлечение на придворните? Но той без страх гледаше бъдещето. Преди да завърши тази вечер, той ще се позабавлява за сметка на другите.

— Вдигнете завесата — нареди Крелиг.

В същия миг от всички ъгли на Тронната Зала се появиха роби-гиганти от Топит и едновременно задърпаха дебелите въжета, които задържаха покривалото на клетката. Тежкото кадифе бавно се вдигна нагоре и показа, както предполагаше Херндън, голяма клетка.

Вътре в клетката се намираше млада жена!

Тя висеше завързана за китките на хоризонталния прът на покрива на клетката. Беше напълно гола, а пръта се въртеше и я обръщаше като пиле на грил. Херндън целият се вцепени, не смееше да шавне и с изумление гледаше стройното голо тяло, което се поклащаше насам натам.

Това тяло му беше така добре познато!

Жената в клетката беше Лейди Морис.

Владетелят Крелиг милостиво се усмихна и прошепна тихо:

— Морис, започвайте представлението, зрителите са по местата си. Не ни карайте да скучаем.

Лорд Морис бавно пристъпи в средата на Залата. Полираният до огледален блясък мрамор, по който вървеше, отразяваше зловещата му фигура. Той се обърна към Крелиг и спокойно каза, като се владееше отлично:

— Лейди и джентълмени при Двора на нашия Господар, аз най-смирено моля за позволението ви, пред вашите очи да уредя едно малко недоразумение, което ме касае единствено мен. Жената в тази клетка, както вече повечето от вас са се досетили, е моята законна съпруга.

Веднага в Залата престанаха всякакви разговори. Морис даде знак и яркият лъч на някакъв прожектор освети тялото на жената.

Херндън видя, че китките й са безжалостно изранени, а подутите вени релефно се открояваха на фона на белоснежната й кожа. Поклащайки се, тя описваше безкрайни кръгове заедно с въртящия се под покрива на клетката прът. Капки пот се търкаляха но гърба и корема й. В настъпилата тишина отчетливо се чуваше как дишането й се прекъсва от хрипкави проплаквания.

— Моята жена наруши съпружеската вярност — с небрежен тон съобщи на придворните Лорд Морис. — Преди известно време за това ми донесе един верен слуга. Мамела ме е няколко пъти не с кого да е, а с някакво нищожество от прислугата, било вратар, било лакей, било с още някакъв вид хора, за съществуването на които ние, аристократите, дори не подозираме. Разпитах я и тя не можа да опровергае обвиненията ми. Владетелят — на това място Морис се обърна към трона и наведе ниско глава — милостиво ме дари с височайшото си благоволение да я подложа на публично телесно наказание право пред вас, за мое удовлетворение и ваше забавление.

Херндън продължи да не мърда. Но внимателно следеше всички действия на аристократа. Морис извади от пояса си миниатюрен бляскащ с позлатата си топлинен излъчвател и хладнокръвно регулира размера на отвора. После вдигна излъчвателя.

Шр-р-р!

От тръбата се изтръгна език на ярък пламък и щом ивицата на обгарянето с дебелина около сантиметър се появи по бедрото на жертвата, жената изстена тихо.

Шр-р-р!

Огненото зайче заподскача отново по беззащитното й тяло, като оставяше болезнената си следа по гърдите, бедрата и гърба. Тялото й безпомощно се въртеше, а Морис се забавляваше, като гравираше с топлинния лъч объркани петна по кожата й.

Придворните се задъхваха от смях, гледайки как Лейди Морис се извива и гърчи и напразно се опитва да избяга от безжалостния топлинен камшик.

Лордът си разбираше от работата. Рисувайки по кожата на жената орнамент след орнамент, той не преставаше да следи горещината да не прониква навътре в тялото, а да се плъзга единствено по повърхността. Така мъчението можеше да продължи с часове, докато кръвта във жилите на жертвата не започне да се съсирва и тя умре.

Херндън с шестото си чувство усети на себе си втренчения поглед на Владетеля.

— По вкуса ли са ти нашите скромни развлечения, Херндън — запита Крелиг.

— Не напълно, сир.

Удивена глъч премина по залата. Някакъв си там новак сред придворните се осмелява да противоречи на Владетеля.

— Бих предпочел за Лейди Морис по-бърза смърт — завърши Херндън.

— Но тогава бихме се лишили от удоволствието, което ни доставя това зрелище!

— Въпреки това, аз бих постъпил така!

С неочаквано бърз жест Херндън разтвори обсипаната си с брилянти мантия. Владетелят страхливо се сви, като очакваше да се появи някакво оръжие, но космическият скитник само докосна малка пластинка на гърдите си и активира устройството, което бе имплантирал в тялото му хирурга от Мелд. Сега невронната мрежа под кожата му започна да работи в обратна посока. Събирайки в едно енергията на ненавистта, трупана във всяка клетка от тялото на Херндън, тя многократно усилваше заряда и се устремяваше в смъртоносен ток по ръката му. Ослепителната огнена дъга се откъсна от показалеца на Херндън и се обви около жената в клетката.