Робърт Силвърбърг - Скитник из космоса

Като се натовари със скъпоценното бреме, Херндън се върна на Борлаам с лайнер втора класа. Билета за него купи на Дирхав, една планета намираща се близо до Борлаам. Пътуването не му излезе евтино, но нямаше време да чака следващия товарен кораб. Знаеше, че когато се върне, Лейди Морис ще бъде от няколко седмици у дома си. Той беше обещал на Главния Разпоредител да възобнови службата си и нямаше никакво желание да не изпълни обещанието си.

Когато слезе от кораба, на Борлаам бе започнала зимата. Всеки ден от небето се лееше дъжд примесен със сняг и градовете и селата бяха наводнени и засипани с безброй остри като бръсначи парченца лед. Хората гледаха да не излизат навън, като очакваха внезапния студ да свърши.

Херндън отиваше на среща със съдружниците си. Улицата бе затрупана със снежни преспи, които примигваха с ярки белосинкави искрици под сиянието на ниската зимна луна. На Бронзовото авеню предаде звездните камъни на Овърск и разбра от него, че Бенджамин се занимава с нещо важно, но скоро ще дойде.

Докато го чакаше, Херндън се опитваше да се сгрее до монтираните нагревателни елементи и жадно се наливаше с вносното скъпо вино, което Овърск щедро му предоставяше. Първи се появи Доргел, а малко след него Резамод и Мария, които заедно се заеха да проверяват качеството на донесените камъни, сетне ги прибраха в скривалището при останалите.

Най-после пристигна вкочененият Бенджамин, но от него веднага се заизлъчва горещина, когато с гордост обяви:

— Сделката е сключена, Овърск! О, Херндън, върнал си се, доколкото схващам. С успех ли пристигаш?

— С успех — похвали се без лъжлива скромност Херндън.

— Ти си се видял, както предполагам, с Държавния Секретар — забеляза Овърск, — а не със самия Крелиг?

— Естествено. Нима Крелиг ще допусне близо до себе си някой като мен?

Херндън наостри веднага уши, щом чу името на заклетия си враг.

— И какво отношение имаме ние към държавните дела? — поинтересува се той.

— Известно — сдържано отвърна Бенджамин и загадъчно се усмихна. — Докато те нямаше, аз водих доста деликатни преговори. А днес подписах договора.

— Какъв договор? — настоя Херндън.

— Изглежда, че наш патрон ще стане самият монарх. Владетелят Крелиг е решил сам да се заеме със звездните камъни. И то не като конкурент. Той изкупува от нас контролния пакет акции.

Херндън усети как вътрешностите му се изпълват с разтопено олово и едва успя да изрече:

— Какви са условията на договора?

— Много прости. Крелиг разбра, че независимо от забраните, търговията със звездни камъни продължава и няма начин да се спре. Вместо да променя законодателството с цел легализацията на продажбите им, което от една страна е безнравствено, а от друга би намалило цените на камъните, той предпочете с помощта на Лорд Морис да влезе във връзка с една група контрабандисти, които биха се съгласили да работят за Короната. Разбира се, Лорд Морис споделил височайшия замисъл с брат си, а той на свой ред ми предостави правото да преговарям с емисарите на Владетеля. През последния месец редовно се срещам тайно с Държавния Секретар и уговаряме условията на сделката.

— И какви са те?

— Крелиг ни гарантира безопасност от страна на държавата и същевременно обещава да подгони с цялата си мощ нашите конкуренти. Казано иначе, дава ни монополно право да търгуваме със звездните камъни, което ще ни позволи да намалим значително разходите на Уайпър, а тук да надуем цените до естествената им граница, определена от баланса на предлагането и търсенето, но надхвърлим ли го, може да се намали качеството на продаваните от нас камъни и с това нашите доходи. В замяна ние даваме на Владетеля осем процента от печалбата и се задължаваме да го снабдяваме всяка година за своя сметка с шест камъка, които ще бъдат давани като дарове на противниците му. Разбира се, ние му отстъпваме взетите задължения за вярност към синдиката и се задължаваме да станем васали на самия Владетел. Отсега само той ще осъществява контрол над нас, за да гарантира вярната ни служба.

Херндън бе потресен от чутото. Ръцете му се вледениха, а по тялото пробягаха студени тръпки. Вярност на Крелиг? Вярност на своя заклет враг, чудовището, което се бе заклел да унищожи?

Разумът и душата му се разкъсваха от противоречия. По какъв начин ще успее да осъществи дадената вече клетва, когато сега изпълнението й всъщност противоречи напълно на задълженията му в качеството на васал на Владетеля? Прехвърлянето на лоялност, промяната на васалната вярност, бяха широко разпространени явления. По условията на договора с Бенджамин, Херндън ставаше васал на Крелиг, спрямо когото автоматически се разпростираше и клетвата за вярност, която бе дал на синдиката.