Робърт Силвърбърг - Скитник из космоса

Беше се заклел да защитава интересите на синдиката като свои собствени, а той бе от хората, които смятат това за нещо свято. В ръцете на Мърдлин се намираха тридесет и девет камъка, заплатени с парите на съдружниците му и Херндън никак не искаше този противен чакал да ги отмъкне.

Ускори крачка и се насочи към къщата, където обикновено бе живял Мърдлин при престоите си на Уайпър. Ходенето му отне цели петнадесет минути — повече от достатъчно време за предупреждение.

Стаята на Мърдлин се намираше на третия етаж. Херндън извади оръжието си и почука на вратата.

— Мърдлин!

Никой не се обади.

— Чакал мръсен, зная, че си тук някъде — завика Херндън. — Прецаках туза ти. Отваряй вратата и ме пусни вътре.

Нещо изсвистя, една игла проби вратата и се заби в отсрещната стена, като мина само на сантиметри от главата на Херндън. Той направи крачка в страни, където беше в безопасност и погледна предмета в дланта си. Това бе активатора на невронната мрежа инплантирана в тялото на Мърдлин. На дръжката ясно бе изграфирана скала. При степен шест чакалообразният губеше способност да употребява оръжие.

Херндън грижливо постави показалецът на устройството на това деление. Отвътре се раздаде глухо тупване. С рязък удар на рамото човекът изби вратата и влезе вътре. Мърдлин лежеше проснат на пода и се гърчеше от болка. До него, но на порядъчно разстояние, се търкаляше игленият му пистолет. На кревата се намираше полуотворен куфар. Изглежда чакалът се готвеше да бяга.

— Изключи… тази гадост… — захлипа Мърдлин и устните му се кривяха от болката.

— Първо малко сведения — весело изрече Херндън. — Преди малко си поприказвах с Брент. Той твърди, че ти не си постъпвал по подходящия начин с нашите звездни камъни. Така ли е?

Мърдлин трепереше на пода, но не отговори. Херндън увеличи степента на болка на още четвърт деление, но до прага на смъртта бе още далече.

— И така, истина ли е? — повтори той.

— Да… Да… Махни го най-после, дявол да те вземе!

— Когато си дал съгласие да ти присадят невронна мрежа, бил си наясно, че верността към синдиката ти гарантира ненужността от прилагането й. Но при дадените обстоятелства, ти започна да ни мамиш. И така, къде е пратката?

— … под хастара на куфара — прошепна Мърдлин.

— добре. — Херндън вдигна от пода игления пистолет, пъхна го в джоба си и изключи активатора. Болката в тялото на Мърдлин престана, но той бе толкова потресен и изморен, че не можа да изправи отпуснатото си тяло.

Херндън умело разпартушини хастара на куфара, намери пакета с камъните и го отвори. Звездните камъни бяха завити със специална екранираща материя, която предпазваше нервната система на гледащия ги. Той преброи камъните. Бяха точно тридесет и девет, както му беше казал Брент.

— Тук ли са дефектните камъни? — запита той.

Мърдлин с ненавист замята пожълтелите си от болка и уплаха очи.

— Разтвори го и сам виж, кои са дефектни!

Вместо отговор Херндън премести отново стрелката на шесто деление и Мърдлин сякаш беше пречупен на две. Не издържа на болката и впи огромните си нокти в главата си.

— Добре, добре. Шест са дефектни!

— Което означава, че си продал шест добри парчета за четиридесет и осем хиляди стелара, като извадим три хиляди, които си броил на Брент за мълчанието му… Следователно тук някъде трябва да има четиридесет и пет хиляди… които ни дължиш. Къде са те?

— В чекмеджето на шкафа… горното.

Херндън намери пакета с парите и отново изключи активатора. Тялото на Мърдлин веднага се отпусна.

— Всичко май е наред — каза Херндън. — Парите и камъните са при мен. Но трябва да ги има и многото стелари, които си крал преди.

— Взимай ги! Взимай ги по-бързо, но не включвай тази гадост повече!

— Нямам време да търся откраднатото преди — повдигна рамене Херндън. — Но ще се застраховам това да не се повтаря повече.

Той започна последната фаза на изпълнение на инструкциите на Бенджамин и завъртя стрелката на деление десет — границата на съпротивляемост на болевите усещания. Всяка молекула на тялото на Мърдлин бе обхваната от непоносими болки. Викаше и се извиваше на пода, но това не продължи дълго. Нервните краища повече не издържаха на претоварването и пътищата на нервните импулси един след друг се прекъсваха. За броени секунди бе поразен от паралич и след минута бе вече мъртъв, макар крайниците му да продължаваха да се гърчат конвулсивно от импулсите на устройството.