Робърт Силвърбърг - Валънтайн Понтифекс

Но това не го смути и той не спря благо да се усмихва и да обнадеждава дефилиращите покрай него хора, които отминаваха окрилени своя понтифекс.

Към края на вечерта в залата настъпи раздвижване и Валънтайн видя да се задава странна процесия. Древна старица-гхайрожка креташе към него подкрепяна от две по-млади жени от нейната раса.

— Това е Аксимаан Трейж! — прошепна неговият домакин. — Чували ли сте за нея, Ваше Величество?

— Уви — не.

— Тя беше прочута с плантациите си от лузавендър. Извор на знания, мъдра жена. Разправят, че е на умиране, но е настояла да ви види.

— Лорд Валънтайн! — повика старицата ясен, звънлив глас.

— Вече не съм лорд — отвърна той, — а понтифекс Валънтайн. Оказваш ми голяма чест с това посещение, Аксимаан Трейж.

— Понтифекс… Валънтайн…

— Ела, подай ми ръка — каза Валънтайн.

Здрависаха се и погледите им се срещнаха, макар да личеше, че тя е сляпа.

— Казваха, че си узурпатор — заяви тя. — Червендалестият дребосък разправяше, че не ти си истинският коронал. Но аз не рачих да го слушам и се махнах. Не знаех дали ти си истинският, ама не червендалестият ще ми го каже.

— Това е бил Семпетурн — каза Валънтайн. — Сега е размислил и вярва, че аз не съм самозванец.

— Щом ти си истинският, ще направиш ли света отново цялостен? — попита Аксимаан Трейж с глас с изумителна жизненост и яснота.

— Ние всички заедно ще постигнем това, Аксимаан.

— Не. Не и аз, понтифекс Валънтайн. Аз ще умра — идната или по-другата седмица. Във всеки случай скоро. Но искам да ми обещаеш, че светът пак ще стане същият като преди — за моите деца, за внуците. И ако ми обещаеш това, ще коленича пред теб, а ако ме излъжеш — дано Божественият те накаже така, както наказа нас, понтифекс Валънтайн!

— Обещавам ти, Аксимаан Трейж и те уверявам, че не хвърлям думите си на вятъра. Но не искам да коленичиш.

— А пък аз държа на думата си! — рече старицата, със смайваща лекота избута спътничките си и рухна на колене. Валънтайн се пресегна да я вдигне, но една от жените, сигурно нейна дъщеря спря ръката му, а после ужасено се втренчи в собствената си длан, дръзнала да докосне самия понтифекс. С мъка, но без чужда помощ Аксимаан се изправи.

— Знаеш ли на колко съм години? — попита тя. — Родена съм по времето на понтифекс Осиър. Май няма по-стара от мен на света. И ще умра по времето на понтифекс Валънтайн. И ти ще възродиш света.

Май беше пророчество, а прозвуча като заповед.

— Ще бъде сторено, Аксимаан Трейж, и ти ще доживееш да го видиш.

— Не, не. Когато човек ослепее, идва второто зрение. Моят живот е почти в края си. Но виждам ясно как ще протече твоят. Ще ни спасиш като извършиш онова, което си смятал за невъзможно. После ще довършиш делото като сториш онова, което най-малко ти се иска. И макар да правиш невъзможното и нежеланото, ще разбереш, че добре си постъпил и ще се радваш, понтифекс Валънтайн. Сега върви и ни изцери. Излекувай ни, понтифекс Валънтайн! Излекувай ни!

Тя се обърна и закрета обратно сам-сама, като не пожела никоя от дъщерите да я съпровожда.

Чак след час Валънтайн напусна залата благодарение на Карабела, която се позова на умората му и го изведе, инак кой знае кога щеше да свърши това особено поклонение от вярващи, че някакво магическо излъчване от понтифекса от само себе си ще преобрази живота им и магически ще ги върне в добрите стари времена. Образът на Аксимаан Трейж продължаваше да грее в съзнанието му докато вървяха към голямата къща на Нитикимал. И сякаш чуваше отново пророчествата и молбите й.

Но в него звучеше и музиката на водния крал. Може би тази вечер ще успее да се свърже най-сетне…

Поговориха си с Карабела, която явно се бе вживяла в казаното от Аксимаан Трейж, от мистериозните й прорицания. Най-после се целунаха за лека нощ и тя си легна.

Валънтайн изчака няколко безкрайни минути. После отвори заветното ковчеже.

— Маазмурн!

Съсредоточи се, за да направи мост между долината и водните дълбини, където се бе спотаел морският крал.

— Маазмурн?

— Чувам те, земни братко, братко Валънтайн, братко крал…

Най-после!

— Ти знаеш кой съм?

— Познавам те. Познавам баща ти. А и мнозина твои предшественици.

— С тях говорил ли си?

— Не. Но ги познавах. Много пъти съм обиколил океана, братко Валънтайн. И знам всичко, което е ставало на сушата.

— Знаеш ли какво става сега?

— Знам.

— Унищожават ни. И ти си на тяхна страна.

— Не.

— Оглавявате бунтовните пиуриварци. Наясно сме с това. Те ви почитат като богове, а вие ги учите, как да ни съсипят.