Хавиер Сиера - Синята дама

— И… Успя ли? Успя ли да ги синтезира?

— Разбира се! Само за това би трябвало да му дадат Нобелова награда — отвърна той, подавайки на Балди една графика, която извади от близкото чекмедже. — Всеки от тези акустични „модели“, от тези „същности“, той нарече „фокус“ и ги обозначи с номер, който показва с каква интензивност действат на човешкия мозък.

— Като гама?

— Точно така. Като гама — повтори ил доторе. — Например той откри, че с „фокус 10“ може да постигне странно състояние на релаксация, при което умът на индивида е буден, но тялото му спи. „Същността“ беше един остър звук, с който се постига първоначална синхронизация между мозъчните полукълба и пациентът се подготвя да възприеме по-интензивни честоти. Тази синхронизация се извършва за три до пет минути и обикновено е съпътствана от странни, но безвредни усещания по тялото като частични парализи, гъдел или неконтролируемо треперене.

— Всички ли сеанси в „залата за сънуване“ започваха така?

— Всъщност да. Постепенно се преминаваше към „фокус 12“, при който се стимулират „полетите“ на съзнанието. Успявахме да постигнем „далечно виждане“ за предмети, места или хора; в началото ни интересуваше най-много контролът, защото това можеше да се приложи във военния шпионаж.

— И приложи ли се?

— С относителен успех. Но най-интересно беше, когато открихме ползата от други, no-висши „фокуси“.

— Други ли?

— Да, отче. Монро синтезира и звукове за „фокус 15“, с които можеше да доведе индивидите до „състояние извън времето“; по този начин съзнанието се отваря за информация, идваща както от подсъзнанието, така и от друг вид висши разуми.

Албърт Феръл изчака реакцията на събеседника си.

— Чували ли сте за ченълинг! 26 26 Channeling — навлязъл като термин, означаващ „отваряне на съзнанието“ (англ.). — Б. пр.

— Да — смръщи вежди отецът, — това е още един продукт на течението Ню Ейдж. Псевдомистичен боклук, докторе. Изненадан съм, че вярвате на тези неща.

— Всъщност, отче, опитите за подобно отваряне на съзнанието са съвременната версия на разговорите на мистиците с Господ или с Богородица, или на гласовете, които е чувала света Жана д’Арк — каза в своя защита Албърт Феръл. — В древността се смятало, че това са ангелски гласове. Работата е там, че може би честоти от типа на „фокус 15“, несъзнателно закодирани в църковните песнопения, са предизвиквали такива състояния в миналото. Затова се заинтересувах от Хроновизията и от вашите изследвания, отче.

— И разбира се, трябва да предположа, че има и други „фокуси“…

— Разбира се, отче. Сега идва най-интересното.

Ил доторе седна срещу отец Балди, сякаш трябваше да го гледа право в очите, за да му каже онова, което искаше. Да привлече цялото му внимание.

— От всички „фокуси“, открити от Монро при опитите, най-голям интерес представляваха както за нас, така и за отец Корсо, онези, на които той даде номера 21 и 27. Първият предизвиква астрално раздвояване, а вторият позволява това раздвояване да става по желание. Но той подозираше, че съществува и по-висш „фокус“, който нарече Х и който би могъл да материализира раздвоената душа на мястото, където се намира, и да постигне нещо почти свръхестествено: човек да може да бъде физически на две места едновременно.

— Искал е да предизвика изкуствена билокация?

Балди престана да си води бележки и задавайки въпроса си, му отправи и леден поглед.

— Не. Нито Монро, нито ние открихме звука на тази „същност“. Но Корсо искаше да го постигне по друг начин. Той намери в архивите на Ватикана досието на някаква жена, която в средата на XVII век е успяла, както изглежда, да се материализира на хиляди километри разстояние. И му хрумна да прати някой от нашите „сънуващи“ в тази епоха, за да „открадне“ звука от нея.

— В коя епоха?

— 1629 година. В Ню Мексико. И знаете ли защо?

— Синята дама! — Сякаш светкавица прониза съзнанието на Балди.

— Добре, отче! — усмихна се доволно Феръл. — Виждам, че кардинал Шидив ви е информирал.

— По дяволите! Съществува! Онзи проклет отец съществува, Дженифър!

Линда Мейърс беше развълнувана. Никога не я беше виждала такава. Държеше в ръка някакви бележки, написани с ужасен почерк, а лицето й сияеше триумфално. Дженифър бе пристигнала светкавично в кабинета й на улица „Бродуей“, след като тя й бе позвънила вкъщи. Обади й се, че открила нещо важно, но какво? Мейърс бе отказала категорично да говори за това по телефона.