Хавиер Сиера - Синята дама

— Това са големи думи — изръмжа Балди. — Не вярвам, че онова, което се раздвоява, е…

— Добре, добре, нямам намерение да споря с вас за теология. Всичко зависи от това за какъв вид душа говорим. — Помощникът на починалия отец Корсо вдигна театрално ръце. — Проучвах този въпрос, преди да дойда тук. Спомнете си, че свети Тома допуска съществуването на три вида души с три различни функции: сетивна; душа, която дава движение или живот на нещата; и тази на разума.

Сега Балди го погледна, озадачен, но не отговори. Повдигаше му се и в същото време го изненадваше фактът, че един военен използва понятия, взети от свети Тома, за да обясни дейността си. Събеседникът му разбра това.

— А защо не, отче? — възрази той. — Дори Тертулиан е вярвал, че душата е материална, което в крайна сметка твърди и Монро.

— Материална ли? Душата няма тегло, нито обем, не мирише… не е телесна!

— Свети Тома се е занимавал много със сетивната душа, която ни свързва с материалния свят и която може би се „събужда“ най-лесно със звуци. Не бих бил толкова сигурен, че такава душа не може да придобие тяло. Всъщност отец Корсо ми каза, че вие — с изследванията си върху църковната музика, и Монро — с лабораторно разработените си честоти, сте се опитвали да постигнете нещо подобно… Само, че Монро е стигнал по-далеч от вас, отче, като е получил раздвояване на „душата“.

Албърт Феръл обърна гръб на Балди, за да спусне щората и да запали лампата в помещението. Над Вечния град се свечеряваше и небето се покриваше с невероятно красиви охрови багри. Без да забелязва това, свещеникът смени темата:

— Казахте, че тази зала е направена по подобие на друга, в Съединените щати, нали?

— Да. „Залата за сънуване“ във Форт Мийд.

— И защо във военен обект ще се строи подобно нещо?

— Ех, отче. Не мислех, че сте толкова наивен — усмихна се той. — По време на Студената война разбрахме, че руснаците разработват не само конвенционално и ядрено оръжие, но се опитват да открият и ново поле за битки в областта на ума. Те обучават най-способните си хора да шпионират в състояние на астрално раздвоение тайните американски бази или да откриват подземни скривалища с ракети на съюзниците в Европа… Без да мръднат от Сибир!

— И казвате, че съм наивен, докторе? Вашата страна е причината за това и реши да вземе мерки…

— Така е. — Ил доторе долови иронията в гласа на събеседника си. — Нашата мисия беше, първо, да опазим страната си от подобни посегателства, а след това да направим проучвания с помощта на техниките на Монро. Много от агентите ни отидоха на курсовете му и с построяването на „залата за сънуване“ през 1972 година усъвършенстваха методите си. По онова време бях обикновен ефрейтор. Не знаех изобщо какво „оръжие“ се създава там. Но когато постъпих във Форт Мийд, разбрах, че Монро вече е постигнал успех в двайсет и пет процента от случаите на астрално „пътуване“. Ние, военните, достигнахме този процент благодарение на една строга програма за психологическа адаптация. За целта ангажирахме най-добрите екстрасенси в страната.

Балди го гледаше с изненада и недоумение. Този бъбрив и отворен човек наистина вярваше в това, което казваше. Жалко, че патриотичното му чувство, в съчетание с тази бяла престилка, изглеждаше така смешно.

— И как използвахте залата?

— По същия начин, както с отец Корсо използвахме тази тук. Разбира се, това е по-усъвършенстван модел от онзи от 1972 година — каза той, посочвайки коженото кресло насред студиото. — С него при всеки експеримент може да се получи повече информация. Но в основни линии процедурата е същата.

— Процедура ли? Не знаех, че има такава.

— Ами има — прекъсна го Албърт Феръл. — Първо избирахме някой от тези хора, някой „сънуващ“, а после го бомбардирахме със звуци във възходяща градация. Така успявахме да го накараме да изпадне в такова умствено състояние, при което „душата“ му се отделя от тялото и полита свободно, където си поиска.

— И го наричате „сънуващ“?

— Идеята хрумна на една от последните ни сътруднички. Тя каза, че близките й я наричали така, и на нас ни хареса.

Балди не обърна внимание на тази подробност и продължи:

— Обяснете ми нещо повече за звуците, които използвате, доторе.

Свещеникът седна до един от компютрите и започна да пише нещо в малкия черен дневник, който извади от сутаната си. Албърт Феръл беше невъзмутим.

— Ами то е относително просто. Монро смяташе, че различните честоти на звуците, които е синтезирал, представляват нещо като самата същност на всяко от обичайните състояния на съзнанието ни: от нормалното будно състояние до осъзнатия сън, стреса и дори мистичния екстаз. Беше убеден, че ако успее да синтезира тези „същности“ и да ги предаде със слушалките на индивида, то неговият мозък ще се опита да имитира тези честоти и следователно пациентът ще потъне в състоянието, което ние желаем. Представяте ли си възможностите на подобно нещо? Всеки би могъл да промени настроението или убежденията ни просто като ни накара да чуем един звук!