Хавиер Сиера - Синята дама

— Те ли? Кои?

— Вижте, отче, погледнете двете старици, които държат кръста.

— Виждам ги.

— Когато срещнаха за пръв път Жената от пустинята, те я нарекоха Сакуасоу, което значи „качина на Синята звезда“. По-късно, когато започнаха да предвиждат появленията й, помислиха, че е Майка на царевицата. Един дух. Сега вече никой не знае какво мислят.

— Момент… Могат да предвиждат появите й?

— Да. Жените имат дарбата да виждат бъдещето. Не знаете ли? — Той направи пауза и добави: — Щом са тук, значи дамата ги е пратила. Да почакаме.

Когато водачките на племето на Разпръснатите камъни видяха двамата бели мъже, облечени така, както им бе описала Синята дама, започнаха да надават възгласи. Вдигнаха кръста над главите си и се приближиха към мястото, където бяха отците. Там, пред смаяните им очи, те се прекръстиха. А след туй едната от стариците помоли брат Диего да им покаже „книгата“.

— Книгата ли?

— Библията, братко! — рече стреснато отец Салас.

— Но, брат Хуан…

— Направи го! Дай им я!

Старицата пое Библията в ръце, целуна я нежно и викна нещо неразбираемо, което възрадва спътничките й.

Тази жена имаше посивели коси, сплетени на две плитки. Тя нито за миг не се поколеба. С Библията в ръце тръгна сред жените, давайки им да я докоснат. Имаше болни, които целунаха тъмните корици на Светото писание, сякаш от това зависеше изцелението им. Други дори се проснаха на земята, молейки благословия от книгата. Но повечето само я докоснаха с върха на пръстите си.

— Няма съмнение, това е Божие дело.

Отците не можеха да се съвземат от изумление.

— Никой няма да ни повярва, като го разкажем!

— Ще повярват, братко. Вярата на тези хора ще ни направи по-силни.

Ил доторе Алберто се задоволи с казаното от Джузепе Балди.

Бенедиктинецът нямаше и най-малка представа коя може да е тайнствената посетителка на отец Корсо, но и двамата знаеха, че нямаше да е никак лесно да разберат. Корсо беше и преподавател в института, при него често ходеха ученици и ученички от учебния център. И ако бе малко вероятно някое от тези момичета да носи такива червени мокасини и костюм с официално сако като онзи, който портиерът бе описал на полицията, то това описание можеше да се отнася за някоя майка от центъра. Или пък за някоя сътрудничка от работата му в Радио Ватикана.

— Слушайте, Албърт, преди да умре, отец Корсо ми писа, че сте синтезирали звук с честотите, необходими, за да може човек да погледне в миналото. Вярно ли е?

— Така е — потвърди той. — Всичките ни резултати бяха в твърдия диск, който са изтрили от компютъра му. Но трябва да ви кажа, че постигнахме нещо повече от това да надзърнем в миналото.

— Какво имате предвид?

— Ще видите, отче. Главната цел на Хроновизията беше да се получат картини и звукове от миналото. Ватиканът имаше намерението само да надникне в историята. Но ние открихме, че можем и да се намесваме в нея. И превръщането ни от прости наблюдатели в действащи лица придаде на проекта много по-голяма значимост, отколкото някой бе предполагал.

„Евангелистът“ погледна доктор Албърт скептично.

— Да се намесвате ли? Нима става въпрос да манипулирате историята по ваша воля? Да я пренапишете?

— Нещо такова, отче. Отец Корсо беше съвсем наясно какво означава това и през последните седмици стана мълчалив и мрачен.

— Обяснете ми по-подробно, докторе.

— Вижте, нашият метод за проекция на човешкото съзнание в миналото чрез използването на хармонични вибрации ни позволи в началото да надникнем в други епохи. Но само толкова. Беше, сякаш гледаме филм. „Пътникът“ не можеше да нападне никого, нито да мести предмети, нито да докосва инструменти. Той беше нещо като призрак, надникнал в миналото. Това е всичко.

— Хармонични вибрации ли? — възкликна Балди. — Но това е моята теория.

Албърт Феръл се почеса по брадичката, усмихвайки се.

— Така е, отче. Но ние я усъвършенствахме. Познавате ли работата на Робърт Монро?

— Бегло. Кардинал Шидив ми говори за него.

— Може би знаете, че този звуко-инженер разработи вид акустика, която, ако се използва правилно, предизвиква „астрално раздвояване“.

— Да, така научих и аз… Но Църквата не се занимава с „астрални тела“. Това са само термини от Ню Ейдж. Неточни са.

— Технически сте прав — съгласи се Феръл. — Но терминологията не трябва да ни обърква. Монро говори за „астрални тела“, но католиците също имат термин за онзи невидим елемент, който всяко човешко същество носи в себе си — душата. Или вие не вярвате в съществуването й?